Кой пръдна във влака - нека бъдат терористи

Калин Руменов

Кой пърди, пали газове със запалка и 9 души изгарят от пънкария. Има такъв пънкар и в момента се издирва. Трябва да има пънкар, за да няма мърлячи и атентатори. Не е много удобно да се съмняваме за марди или влакови терористи. По-добре да потърсим пънкар, който пуши и пърди.

Има точно 3 жепейски причини за аутопсия на 9 души.

1. Никой не е мислил лошото на хората, но се е изпуснал в купето.

2. Някой е мислил лошото на хората и не е изпуснал момента.

3. Абсолютно никой не е мислил и не си е гледал работата.

Вариантът с пънкар е правилният за държавата. Иначе тя трябва да подава оставки. Или да признае, че влакът от София за Кардам е спрял на следващата гара след Буново. Има такава гара от 85-а и на нея също слизат 9 души. Да сравняваш двете гари по време на траур също е пънкария. Сравнението е мащабна демагогия, която могат да произведат само мащабни пънкари. Понеже няма такива, демагогията е малка, на дребно и сравняваща само празник с погребение.

Дори Червен бряг да е следващата спирка след Буново – не очаквайте да разберете. Думата атентат е забранена освен ако наоколо няма мутри или Джордж Буш. Атентатите по тези гари отдавна са забранени за обикновени хора. Те умират по много, но много по-делнично. Защото камионът им се запалва. Защото отиват на дискотека и се подхлъзват. Защото пътуват в автобус, а наоколо има река. Смъртта им е делнична. Няма нищо необяснимо, въпреки че нищо не е обяснено. Просто някой е забравил да чука на дърво. Няма конспирация дори когато 14 войници горят и се уволняват, а наоколо е Карамански. За тяхното уволнение няма сниман дори кратък филм, но за Карамански има няколко книги. Това всъщност е проблем на журналистиката. Която преписва от себе си древномутренски митове и легенди, защото я мързи да се занимава с истински конспирации. На тази журналистика дори и да й се случи 11 септември без нито една мутра на последните етажи – пак няма да намери нещо необичайно.

Проблемът на държавата е друг – тя няма исторически авторитет да се занимава с разследването на атентати. Влакът на властта в момента се кара от машинисти, които много отдавна са тръгнали от софийската църква “Св. Неделя” и преди 20-ина години са спрели на гара Буново. Дългото им пътуване може да бъде използвано за демагогия, но всъщност е само липса на критерии. Те са погребани край село Трънак, където има паметник на пънкарите от Буново. Ако някой иска да прави качествена демагогия - в деня на траур да отиде там и да погребе надълбоко лицемерието. За да не строи после паметници и на незнайните пънкари от София до Кардам. По тези релси имаме 9 изгорели и само един тъп извод - било е лош ден, делничен ден, разбира се. Нямало е атентат, някой е пръднал малко по-силно, няма защо да се страхувате. На вас няма да ви се случи.

Ужасно лошо е, че не се страхуваме. Трябва да сме сериозно притеснени от липсващия страх. Защото да подпалиш влак е лесно. Да изгорят 9 души - също толкова лесно. Еднакво лесно да го направиш, без да искаш или защото много си го искал. Страхът е задължителен и трябва да заживеем с него. Някой ви гледа лошо, друг го мързи да гледа. Еднакво опасно е. Границата между планирания атентат и спонтанната пънкария отдавна няма бодлива тел. В тази държава няма смисъл да си професионален терорист. С помощта на времето (малко дъжд и малко сняг) тя може да бъде превзета от отличници по химия в голямото междучасие. И това е много по-страшно.

Лошото край Червен бряг вече се случи, но може да бъде използвано полезно. Да си рационален в трагедията не е цинизъм. Или поне не е толкова цинично, колкото демагогията на дребно, раздаваща безплатни ковчези. Докато държавата се надява да намери пънкар, за да законспирира пак мардите си – вие се надявайте във влака да е имало терористи. Тя ще ви помогнат да се страхувате истински. Свикнете да живеете в страх и ще живеете спокойно. Няма много логика. Но по тези гари е така.

novinar.net,05-03-2008