Маестрото дирижира "Турандот" в лъснатата опера в София

Обявиха ме за по-добър от Караян

Бях патриот, но държавата съсипа културата, казва Емил Табаков

Прочутият диригент Емил Табаков пристигна от чужбина, за да подкрепи първата премиера в излъсканата Софийска опера. Обновената зала беше официално открита на 21 март с "Турандот" от Джакомо Пучини. В спектакъла участват елитни солисти на трупата. Следващите представления са на 25, 29 и 30 март. Това е първа изява на Пламен Карталов като директор за втори мандат.

фото Красимир Свраков

Емил Табаков започва кариерата на диригент в родния си град Русе. Бащата е юрист, но е запален по класиката и поощрява избора на сина си, който сформира камерен оркестър от съученици и изнася концерти на голяма сцена. Впечатлен, Илия Темков го кани да дирижира Русенската филхармония. Малкият маестро е буен, вечер свири по ресторанти и барове и дори го изключват от музикалното училище. През 1974 г. завършва контрабас и дирижиране в консерваторията. Три години по-късно печели конкурс за млади диригенти в Копенхаген. 1976-1979 г. оглавява Русенската филхармония, дипломира се и в специалност композиция. Дълго време е музикален директор и диригент на камерен ансамбъл "Софийски солисти". После застава на пулта заради Софийската филхармония. Гастролира на най-престижните международни сцени. Съпругата му Боряна е колежка от консерваторията - пианистка и певица. Единият син е сценограф в стокхолмски театър. Малкият е в Приложното училище в София. Емил Табаков пътува нонстоп от Анкара до дома си. От 2002 г. нашият маестро е музикален директор и главен диригент на симфоничния оркестър "Билкент".

---

- Маестро Табаков, откога не сте дирижирали в операта?
- Много отдавна. Опитах се да изчисля и се оказа, че всъщност съвсем малко съм работил тук. Преди 11-12 години правихме постановка на "Севилският бръснар" пак с Пламен Карталов. Беше по време на предишния му мандат като директор. След него не са ме канили.
- Имаше ли причина?
- Не знам.
- Това първа среща с "Турандот" ли ви е?
- Дирижирал съм само части от произведението - арии в концертно изпълнение с Гена Димитрова. Тя имаше голямо желание да направим тази опера и дори се бяхме уговорили за едно "Варненско лято". Не се случи. После Гена почина.
- Трудно ли се работи с оперни величия и примадони? Те са капризни, а вие обичате точността.
- Мирела Френи например е изключително приятен, мил, топъл и симпатичен човек.
Много земна беше и Гена
Само с Калуди Калудов, който ми е приятел, веднъж се случи инцидент. Преди години имахме концертно изпълнение на "Евгени Онегин" в зала "България". Пропътувах хиляди километри от чужбина, вечерта застанах пред оркестъра, изсвирихме интродукцията, солистите се подредиха да пеят, а Калуди го няма. Какво му се беше случило, не знам, изобщо не е такъв човек, но аз трябваше да изляза от положението. Човекът просто не беше дошъл. Може би защото трябваше да го убият във второ действие. Поне така казах на публиката - обърнах се и се извиних, че се е изплашил и е останал вкъщи. (б.а. - Тази случка обаче не помрачава отношенията между двамата големи артисти. На 25 април пак в злополучната зала "България" ще ги слушаме в "Реквием" на Верди.)
- Срещате ли се с млади български певци по света?
- Не ги познавам. Те вече са съвсем друга генерация. Всички тези, които бяха прославили България, за съжаление вече ги няма. С младите просто пътищата ни са разделени.
- Вие като перфекционист какво ще кажете за солистите в "Турандот"?
- Приятно съм изненадан. Двете момичета в главната роля ми направиха отлично впечатление. С Мариана Цветкова сме работили във Виена, Елена Баръмова също е професионален глас. Но трудно се работи в България. Няма тенори. Тези, които са на щат в операта, се спасяват поединично а институцията е на последно място.
- Как ще коментирате практиката по света в театрите да канят артисти за конкретен проект?
- Аз съм "за". Да има само хор, оркестър, технически и ръководен персонал. Можем да го постигнем, само че трябват много пари. Не съм сигурен, че в България можем да осигурим адекватно заплащане на солистите. Когато се държи високо ниво, те имат по-голяма отговорност. А когато са на щат, само чакат да ги заболи гърлото или кракът, и вече са в болнични. Или пък имат ангажимент в чужбина - и а си се опитал да ги спреш, а са те наплюли. Парите, които им предлагат тук, ще ги спечелят само за една репетиция там.
Когато преговарях през януари за "Турандот", попитах кой ще пее. И като започнаха да въртят едни телефони! Пълна несигурност, ръководството на театъра работи в голямо напрежение, защото има хора, които не могат да бъдат използвани.
- Традицията ви свързва не с оперното, а със симфоничното дирижиране...
- Никъде по света не делят едното от другото. Така са ни учили само в България. Който е талантлив, дирижира всичко - опера, хор, симфоничен оркестър. У нас всичко се случва случайно, вмъкнато в последния момент между моите ангажименти. А те са толкова много, че едвам стоя на краката си. През януари започнах в Корея, оттам отидох във Франция, после в Москва и в Анкара, където съм на работа. Отивам в Атина и пак в Париж, в Бразилия с четири различни оркестъра и както се договорихме, със Софийската опера с "Турандот" в Япония.
- Драматична ли беше раздялата ви с филхармонията след 15 години работа с нея?
- Защо да се връщаме в миналото? Това е много неприятна случка и тя говори точно за това как не трябва да се правят нещата в България. Как всеки може да излезе в пресата и да напише каквото си пожелае. И когато поискаш обяснение от журналиста, той ти отговаря: "Братко, ти нали разбираш, че в момента е важно да се купува вестникът?" Състоянието на целия народ се влоши, не само музикантите бедстваха
Но те решиха, че аз съм виновен. И че е най-добре да се махна, защото те вече са много световен оркестър и ще могат да печелят пари, а аз им ги крада. Гърмяха радиа и телевизии. За да покажат, че оркестърът има право, излязоха с отвратителни лъжи. А аз мразя лъжата. Още през 1986-а, втората ми година в Софийската филхармония, в престижното издание "Американ рекърд гайд" писаха, че тя е по-добра на записи от Западноберлинската филхармония. И че Табаков е свършил по-добра работа от Караян. За нас се заговори със суперлативи като за откритие. Всичко това се затри, никой не си го спомня. А сега хората, постигнали световен успех, свирят като читалищен оркестър и са станали за смях. Става ми обидно само като ги чуя по радиото или по интернет. Става ми неудобно, като че ли аз съм виновен. Кажете ми как държавата не се намесва? Навсякъде в соцстраните имаше криза. Оркестрите бяха пред крах. Но за кратко време. Сега в Русия има 30 трупи на световно ниво. Защото знаят, че без това не може. Традицията говори.
- С какво чувство влизате сега в зала "България"?
- Откакто се случи скандалът, съм влизал само два пъти - заради юбилея на камерния ансамбъл "Софийски солисти", на който съм бил главен диригент 9 години, и с "Кармина Бурана". И усетих неприятно чувство. Да не говорим за тоалетните и отвратителното обслужване
На нищо не прилича, но нямаме друго. Ремонт на залата може да се направи, но на развален оркестър - не.
- Навършихте 60. Доволен ли сте от съдбата си?
- И на мен не ми се вярваше, че ставам на 60. Мога изцяло да се занимавам и да се изхранвам с професията. Единствено най-талантливите го правят в сегашно време. Моите произведения се свирят по света, излизат и на компактдискове, имам концерти от Бразилия до Япония и Корея. С това, което ми е дала нашата консерватория, покривам критериите в западните страни. Не и в България обаче. Тук не може да се вярва на нищо.
- В думите ви има много огорчение и разочарование.
- Имах силно патриотично чувство и работех за България с цялото си същество, воля, желание, умения, сила. Мислех си, че правя нещо за родината си. Дори съм предавал уроци по география - къде се намираме на картата. И направих от Софийската филхармония уникален оркестър. В Германия казваха, че е невъзможно от периферията на Европа да чуват подобни съвършени звуци. Защо никой не пусна тук тези критики? Сега ме молят да се върна и пак да поема ръководството. Но няма да го направя. Държавата ни помогна за краха на националната култура.

standartnews.com,25 Март 2008

maestro emil tabakov

Bilkent Symphony Orchestra