Блогърите никога досега не са имали по-голямо влияние. Те отразяват всичко – от поведението на принц Хари в Афганистан и теориите на Том Круз за сциентологията, до размириците в Бирма. Блогърите избират президенти и уволняват главни прокурори, като междувременно описват и всекидневните ни занимания. Британският вестник „Гардиън“ предлага класация на най-добрите блогове в света :
1. “Хафингтън пост”
Спокойно може да се каже, че историята на политическите блогове се дели на преди и след Хафингтън. Преди да се намеси милионерката Ариана Хафингтън – дама от висшето общество, блогърите работеха предимно в духа на солидарността на аутсайдерите. Те мразеха мейнстрийм медиите – и чувствата бяха взаимни.
Блогърите се възприемаха като неизбежните досадници, които се подиграват на арогантността на утвърдените елити, пишейки от домашния си компютър – обикновено по пижама и късно през нощта. При това положение беше нормално, че когато през 2005 г. Хафингтън реши да мобилизира богатството и медийните си връзки, за да пише блог, общността мощно я осмя. За каква се мисли тази, говореха масово блогърите.
Но писачите в пижами бързо бяха смутени. Парите на Ариана започнаха да говорят толкова силно онлайн, колкото и офлайн, а “Хафингтън пост” бързо се превърна в един от най-популярните и влиятелни журнали в Интернет. Бяха наети професионални колумнисти и известни блогъри. Трафикът започна да се трупа лавинообразно. Появяването му вече се смята за важен момент от еволюцията на мрежата, който показа, че много от старите правила са приложими и към новата медия: опитът в маркетинга и тлъстите портфейли винаги помагат.
Успехът на Хафингтън направи първото поколение блогъри да изглеждат като млади златотърсачи, които стоят със ситото на малко поточе в Аляска преди големите компании да дойдат и да изкопаят всичко. Преди ерата Хафингтън големите медии или игнорираха Интернет, или се страхуваха от конкуренциятата там. След Хафингтън те вече започнаха да възприемат мрежата просто като още едно място за правене на бизнес, което е отворено за експлоатация. В резултат на това днес Рупърт Мърдок притежава MySpace, а блогърите аматьори събират трохите от трафика, останали на масата на големите издатели.
“Хафингтън пост” никога няма да напише: „За повече информация прочетете в “Ню Йорк Таймс“.
2. “Боинг Боинг”
Лего реконструкциите на музикални клипове и или тортите във форма на iPod не отговарят точно на идеята за сериозен политически дебат. Но дори най-сериозните блогъри от време на време се стараят да отделят от безценното си време и да пуснат нещо поне малко забавно. Но никой не се е справил по-добре от редакторите на Боинг Боинг в публикуването на безсмислени и в същото време чудновато готини, губещи времето неща в Интернет. Подзаглавието на блога е „Директория за прекрасни неща“. Той стартира през януари 2000 г. и оттогава насам има огромно влияние върху цялостния стил и идея на блогването. Трябва и да се отбележи, че сред задвижваните от пара CD плейъри и кърпите за лице с Дарт Вейдър преминава стоманена нишка от ултралиберална политическа платформа, която вижда мрежата като глобална медия, не подлежаща на държавен или корпоративен контрол.
Затова “Боинг Боинг” винаги отразява случаите, в които деспотични режими отнемат правото на глас или директно вкарват в затвора блогъри. “Боинг Боинг” канализира гнева на блогърите срещу Yahoo и Google, които преклониха гръб през китайските цензори в името на новите възможности за инвестиции. Сайтът имаше основна роля и в разкриването на постоянната ерозия на гражданските права в САЩ след 11 септември. “Боинг Боинг” редовно осмива опитите на музикалните и филмови компании да преследват хората, които споделят файлове или пиратстват на дребно, вместо да оправят собствените си уеб стратегии. Всичко това блогът прави с изящен, непочтителен чар, който само понякога се замества от незаслужени цинизми.
Успехът в пресичането на технология и политика превръща екипа зад “Боинг Боинг” в своеобразна уеб аристокрация.
“Боинг Боинг” никога няма да напише: „Това копие легално ли е?“
3. Techcrunch
Techcrunch стартира през 2005 г. като блог за новите Интернет проекти в Силиконовата долина, но бързо се превърна в един от най-влиятелните сайтове за технологични новини. Основателят Майкъл Арингтън започва кариерата си като адвокат и предприемач преди да реши да пише в Интернет. Днес търсачката Technorati определя Techcruch като третия най-популярен блог в света, който освен това има своя мини-империя от уебсайтове и проекти. Списание “Бизнес уик” определи Арингтън като един от 25-те най-влиятелни хора в мрежата, а за блога му даваха интервюта личности като Барак Обама и Джон Маккейн.
На пазара има много гладни аматьори и големи инвеститори, но Techcrunch успява да е лидер сред многото сайтове, който пишат за технологии – като GigaOm, PaidContent и Mashable – главно заради агресивното отношение на Арингтън към традиционните медии. Самият той обаче има конфликт на интереси като инвеститор и основател на блог.
Techcrunch никога няма да напише: „YouTube? Не го посещавам.“
4. Kottke
Един от пионерите в блогването, уеб дизайнерът Джейсън Котке, започва да си води онлайн дневник още от 1998 г. Блогът му бързо набира сили с помощта и на близките връзки с популярната блог платформа Blogger (по-късно Котке се жени за една от основателките). С развитието на феномена блогване Kottke се превръща в образец, където повечето сърфиращи намират нещо интересно за четене.
Котке си остава един от традиционалистите в тази сфера – той се придържа към кратките постове с линкове към други страници, вместо към дългите лични мнения. Любимите му теми са кино, наука, графичен дизайн и спорт. Много често напипва горещи тенденции и събития много преди всички да започнат да говорят за тях. Котке нарочно предпочита да избягва политиката и това е част от чара му. Самият той казва, че „не е фен“ на политиката и предпочита да пише в литературен, леко мрачен и двусмислен стил, който е доста различен от жълтото дърдорене, което се среща доста често онлайн.
Няколко ключови моменти допринесоха за славата на Котке: Сони искаше да го съди, че изнесе информация за предстоящо ТВ шоу, а самият той напусна работата си като уеб дизайнер, за да започне да работи сам. Тогава много „патрони“ и читатели му пращаха пари като дарение, но днес той едва ли има нужда от нещо подобно – вероятно печели доста добре от рекламата на сайта. Затова и няма намерение да спира сайта, който през 2008 навършва десет години.
Kottke никога няма да напише: „Скивайте това супер яко клипче на куче върху скейтборд.“
5. Dooce
Хедър Армстронг, една от най-известните блогърки, пише онлайн от 2001 г. Блогът и е по-скоро като дневник, отколкото място за
репортажи или сапунени сериали. Подобни сайтове има отпреди тя да започне да пише, но определени елементи направиха така, че Dooce да се превърне в един от най-четените лични дневници изобщо в историята. Армстронг беше първият голям случай на човек – уволнен, защото е писал за работата си. След като описа някои подробности от работното си място, Армстронг беше уволнена, защото шефът й реши, че се изнася информация, която ще се отрази зле на бизнеса. Инцидентът предизвика ожесточен дебат, а Dooce стана нарицателно за човек, който е уволнен от работа заради блога си.
Днес зад дейността на Dooce стои цяла армия блогъри, които може би не са директно повлияни от работата й, но вървят по същия път – споделяйки детайли от личния си живот с множеството непознати в Интернет.
Честността на Армстронг добавя към популярността й – тя пише с еднаква откровеност за работата си, за семейния си живот, за депресията след като е родила, за майчинството, за домашните си любимци и за мормонското си възпитание. Читателите усещат, че са поканени в нечий живот и се отблагодаряват с лоялност. По тази причина, от 2005 г. насам Армстронг печели достатъчно от рекламата на блога си, за да издържа семейството си.
Dooce никога няма да напише: „Обичам бебета, но не мога да изям цяло.“
(със съкращения)
и-вестник,28 Март 2008
0 коментара:
Публикуване на коментар