петък, 7 март 2008 г.

Емиграция


Лидия Велинова

На живо от 4-хилядното разстояние: България - Испания.
Какво печели и какво губи, държавата и осигурява ли адекватна защита на българите зад граница.

Напускането на страната отдавна е факт за сънародниците, отдали се на гастарбайтерство и гурбетлък, търсейки препитание - начин за изяви далеч от България. Правителството не намира време да се занимава и игнорира проблемите на българите зад граница.Управляващите се страхуват да кажат коя е причината емиграционния процес да расте непрекъснато.

Българите в голямата си част са склонни да вярват, че излизането в чужбина дава по-големи възможност и реални шансове да намерят работа.

Иначе държавата в лицето на МТСП (Министерство на труда и социалната политика), Агенцията по заетостта ,Агенцията за българите в чужбина и областните центрове на Бюрата по труда, често афишират заслугите относно изпращането на нашенци на работа в чужбина. По държавна поръчка се отчитат оферти на българи заминали на сезонна работа в Кралство Испания. Жените заминали в страната на Дон Кихот да работят като ягодоберачки и боровинкоберачки в област Уелва, са там по същото направление.

Да не се залъгваме и да не бъдем голословни, че ведомството на Емилия Масларова оглавяваща МТСП, има основна грижа да намира заетост на българите в чужбина.

Ясно е, че държавата посредник си взима процент от заработката на сънародничките в Испания , така като преди 1989 година, държавата взимаше една трета от заплатите на медицинските кадри в Джамахирията.

Колкото по-висока е дневната надница на българския наемник дадена от чуждия работодател, толкова по-високи са удръжките, които държавните институции у нас начисляват.

Защо нито една държавна институция не проучи къде точно и на кое място изпращат българките и какви са гаранциите, че там ще бъдат в безопасност?

Едва ли служителите на отделните социални администрации са счели за необходимо да попитат чужденците, осигурена ли е медицинска помощ на място, за наеманите от тях български граждани . Пропуските винаги са за сметка на ония, които рискуват и тръгват далеч от Родината, за да печелят честно хляба си.

Такъв е примерът с жените дошли в селището Ел Росио, на километри от областния град Уелва, в близост до границата с Мароко. Всичко наоколо напомня за безпомощността и липсата на каквато и да било защита от страна на държавата.

Селото е безлюдно и самотно, мястото напомня за някогашна пустиня, от която е останало голямото количество пясък, ползван от местните за нуждите на традиционно отглежданите тук коне.

За никого от тукашното население не е тайна, че в Ел Росио се върти проституция, не без участието на емигрантите от Румъния, България, Мароко и Полша.

На всяка крачка човек се сблъска очи в очи с дрогирани младежи, по чиито лица е изписана неадекватност и апатия. Пътищата, пътеките и улиците приличат на декор от филм, пресъздаващ отдавна отминала епоха. Рядко се случва в това забравено от истинските испанци – европейци, място да премине кола, с изключение на дните в които текат шествията на фиести и веселби. .По-скоро в следобедните часове профучава някоя кола, шофирана от мургави мъже, в компанията на жени и момичета –чужденки.

Наркотика, без значение дали е лека цигарена марихуана или истински кокаин, се продава само на едро, така както тук купуваме на килограм домати и чушки. Полякините са се увлекли в мароканските секти, които са твърде опасни и съмнителни, доказателство е самоубийството на млада жена.Румънка работеща на полето при ягодите бива ухапана от змия и на място умира. Българка припада, няма кой да й окаже първа помощ. Спешно с колата на жената на президента на фирмата, тя бива откаран в най-близкия град, където има болница.Очудващо е,че в европейска страна като Испания има населено място където няма лекар и аптека.

По-сериозните хора чужденци дошли в тази дива горещина и пустош за да скатаят някое и друго евро, избягват да замръкват сами.

Възрастните испанци от селото спят да късно, вечер празнуват каквото им падне, пиянства и харчат парите, спечелени от труда на емигрантите.

Младите са малко защото като англичаните щом проходят, ги отделят далеч от семейството .Единствено сезонните работници дошли от Източна Европа в Ел Росио вдъхват живот на безличното и с нищо не привличащо испанско селище.

Ел Росио е удобно място за трафик на дрога, на търговия с крадени коли и оазис на момичета на повикване. Тук, сред многото богаташки фамилни къщи, на всяка от които изтопосани с едри букви стои името на семейството, тегне скука за тукашните и робски непосилен труд за източноеврпейските работници.

Безработицата в България е докарала тук български жени които редом с полякини, румънки и мароканки прибират реколтата ягоди, боровинки, мандарини и малини.

Без да предполагат попадат на място което е рай за наркотрафиканти, които нагло предлагат стоката на стотина метра от полицейския участък.

Както е известно, Испания е най-големия потребител на дрога в Югозападна Европа, възрастните го шмъркат вечер, младите го употребяват в дискотеки.

Истината е, че българската държава се интересува само от 500-те млн., влизащи годишно в страната пари от емигарнтите. На този етап България няма официална емигрантска политика, по този начин нашите навън са обречени сами да решават проблемите и неприятностите от всякакво естество. Държавата спестява информация от рода на тази, че посрединка има право да взима 25-35% от заработеното на наемника.

За жалост едва от началото на тази година в българските посолства в чужбина и консулства е въведена практиката и се назначава трудово аташе, което да оказва съдействие при решаване на възникнали противоречия межди работник и работодател.

Аташето може да следи за спазването на трудовите договори.Човек от посолството добре запознат със Законите на чуждата страна би могъл на място да разясни и обясни закона в Испания на българите, на какво имат право и на какво нямат.

В Ел Росио възникват проблеми, свързани със заплащането и с работните часове. Например два пъти удържане на едно и също авансово заплащане, пропуснати работни часове и огромна разлика в парите които получават жените за една работа. Работодателя създава предпоставки за съмнение в заплащането, защото селскостопанските работнички откриват разлика в месечните се заработки от 30-40 евро.

Дефакто, българите зад граница инвестират печалбите у нас, защото рано или късно се завръщат. Въпреки това, държавата в лицето на тройната коалиция, няма никаква приоритетна програма, която да касае българите в чужбина.

Дали пък тенденционно държавата не се обезкървява от млади и хора в трудоспособна възраст?

Незаконно пребиваващите нашенци зад граница отдавна са се отказало от Държавата,от посредничеството и не разчитат на нея.

Българската държава нарочно или поради липса на квалифицирани, административни кадри, не предупреждава българските граждани, които напускат страната, че с излизането си те моментално подадат под юрисдикцията на Испания или съответната чужда държава. Това е така, тъй като работодателя зад граница прилага клаузите на вече подписания в България трудов договор на испанска територия.

Без значение какъв легален посредник дори това да бъде държавна институция, е уредил работата зад граница, отговорността за сигурността на българина в чужбина и неговата обезпеченост е изцяло на посредника.

BG REPORTER

1 коментара:

Анонимен каза...

Kakvoto i dase pi6e za emigraciqta vinagi 6teq ima. Na6ta dirjava e vinovna 4e ima mladi semeystava koito se razdelqta ili ostavqt decata si bez may4ina obi4 v Bilgariq i otivat da spe4elqt pove4e pari4ki zada osigurqt na decata si po dobri usloviq za jiveene i po dobro bide6te.

Публикуване на коментар