Теодора Захариева: Ще съдя мъжа на Долорес Арсенова !
Защо за лекарство, което струва 300 лв. флакона, царското правителство е плащало на фирмата на мъжа на министърката по 980 долара, пита шефката на Управителния съвет на Центъра за защита правата в здравеопазването и на Български пациентски форум.
- Г-жо Захариева, премиерът Бойко Борисов обяви, че операция „Наглите” се пренася в търговията с лекарства. Кои са „наглите” в този бизнес?
- Наглите са тези, които не спазват законите в държавата, а кой не ги спазва - трябва прокуратурата да работи по този въпрос. Аз не мога да знам какви са допустимите надценки и не мога да следя винаги какви тайни неща се случват в държавата. Факт е, че те стигат до нас твърде късно.
- Тайните неща?
- Да, ето например случай, за който нарасна интересът след думите на премиера – за договор, подписан през 2007 г. от Министерство на здравеопазването за лекарството за онкоболни таксотер. Излезе в общественото пространство, че сме сезирали главния прокурор по този въпрос. Този договор достигна до нас през лятото на 2007 г., а е подписан през февруари 2007 г. А когато един договор е подписан, той не може да не бъде изпълняван и тогава се случва – кучетата си лаят, керванът си върви...
- За какъв договор по-точно става въпрос?
- Искам да започна малко по-отдалече. По моето дело, което заведох 2005 г., излязоха доста интересни анализи от юристите относно лекарствената политика - тогава, когато на власт беше мнозинството на НДСВ. Държа да отбележа, че през 2005 г. аз не съм се интересувала грам от политика. И бях много изненадана, когато тогавашният министър на здравеопазването
Славчо Богоев ми каза, че моята гладна стачка има политически характер.
Това са думи, които много упорито са се загнездили в моята памет. Никога не съм допускала, че животът на човек и правото му на лечение е политика. След време се замислих над тези думи, дадох си сметка, че наистина това съвпадаше с изборите за нов парламент и се опитах по някакъв начин да го оправдая, защото за него явно политиката е била начин на живот, а пък за мен лекарството е начин на живот. Не съм се заяждала на тази тема, докато в един прекрасен момент не започнаха да се чуват шушукания в сектора, че има злоупотреби, какви са те и така се стигна до 2007 г.
- Шушукания сред неправителствените организации ли?
- Да.Тогава, като всяка НПО, ни интересуваше кой доставя, как доставя лекарствата, дали бързо се извършват разпределенията, които отпуска МЗ. По същото време аз отново бях на лечение с продукта таксотер. Гладната ми стачка през 2005 г. беше за същия продукт. През 2007 г. отново се наложи да бъда на същото лечение и тогава разбирам, че договорът, който подписва МЗ, за доставка на медикамента, не е само с фирмата Санофи-Авентис, чийто продукт е оригиналният – таксотер. Така е известен сред пациентите, а наименованието по договор и по разпределение е доцетаксел. Продуктът, който“МС фарма” – фирмата на съпруга на Долорес Арсенова, дистрибутира, е доцетакс - внася го от Индия. Какво направи впечатление на хората, които се лекуват с този продукт – бяхме изненадани от факта, че на цената на доцетаксела продават и доцетакса – 980 долара на флакон, а в Индия той струва към 300 лв. На 17 септември 2007 г. въз основа на тези свои знания лично съм внесла сигнал на главния прокурор Борис Велчев – номерът на прокурорската преписка е 5511 от 2008 г. Сигналът е, че 50% от договора на МЗ за 3000 флакона от медикамента са за оригиналния продукт, а другите 50% за генерика, внасян от „МС фарма”, но на една и съща цена.
- Т.е. трява да се провери дали разликата в цената е влизала в нечий джоб, тъй като генериците трябва да са по-евтини?
- Ние нито като гражданско общество, нито като хора, страдащи от съответните заболявания, можем да направим съответните анализи, проверки. Затова се обърнахме към главния прокурор, за да може разследващите органи, имайки правомощията да проверяват митнически декларации, внос, продажби, надценки и т.н., да излязат със становище по този въпрос.
- В сигнала описано ли е, че единият продукт е внасян от съпруга на бившата екоминистърка от царско време Долорес Арсенова?
- Да, мисля, че да. Нека тиражираме неговото име – Асен Арсенов. Тук говорим за едно разпределяне на пазар по неясни критерии. Говорим за значително завишени цени на фона на доставката и не мисля че трябва да толерираме надценка стотици пъти. За това беше нашият сигнал. В свое интервю пред столичен вестник преди дни г-н Асен Арсенов казва, че съм се му се обаждала и че съм „рекламно лице на оригиналния продукт”. Не го познавам тоя човек, аз не знам как изглежда. Но ще го вкарам в съда тоя човек – за клевета.
Ще му потърся сметка кой му дава право да злоупотребява с такива неща.
Много се дразня, но пък мои колеги и приятели ми казват, че когато настъпиш някой качествено, той реагира по този начин.
- В чии джобове влиза тази разлика от стотици пъти?
- Договорите за обществена поръчка би трябвало да се наблюдават много стриктно от Агенцията за обществени поръчки. Категорични сме, че в МЗ това нещо не може да бъде направено от един единствен човек и веднага ще кажа защо. Когато един медикамент кандидатства по обществена поръчка, изискването на закона е, че печели този с най-ниска цена.
- На търга през 2007 г. колко кандидати са се явили?
- Двама.
- Санофи Авентис и “МС фарма”?
- Да. И двамата печелят, което е в разрез със Закона за обществените поръчки. В свое изказване г-жа Арсенова каза, че в този период техният продукт е бил 25% по-евтин. Защо тогава те не са спечелили целия търг? Г-жа Арсенова каза, че тяхната цена била търговска тайна. Каква търговска тайна, когато ти търгуваш с държавата? Трябва да си доста добре мотивиран защо търгуваш с държавата, на каква цена доставяш, дали спазваш законовите надценки и всички останали атрибути, които трябва да има една фирма, търгуваща с държавата. Може да е търговска тайна, когато става въпрос за сделка между две търговски дружества. Но какво значи тайна за търговия с обществен ресурс?
- Ако всичко това е ставало с благословията на МЗ, то тази благословия не е била само от един чиновник, независимо от нивото му в йерархията на министерството?
- Няма как. Когато се спечели обществена поръчка, там се събират много подписи след това. За една заявка за разпределение се събират 7 подписа. Можем да си представим, когато се касае за подписването на договор – поне главният счетоводител, шеф дирекция, зам.-министър, министър – не може да не си сложат подписите.
- Да задам малко наивно въпроса - значи ли това, че разликата от около 1200 лв. на флакон само за това единствено лекарство, се разпределя по веригата между всички чиновници?
- Това са нашите подозрения. Не можем да упрекнем, че зам.-министърът е взимал рушвет. В момента можем категорично да кажем, че тази надценка е като печалба за „МС фарма”. Дали “МС фарма” някъде се е отчитала, това трябва да кажат разследващите органи.
- Аз пак не мога да разбера как така двете фирми печелят търга и при това на една и съща цена?
- Да. Затова г-жа Арсенова каза, че аз тиражирам лъжа. Не, не тиражирам лъжа. Знаете ли, когато се касае за лечение, пациентът не го интересува, че даденото лекарство е 300 или 1000 лв., той иска да се лекува. Едва, когато чуе думата “няма”, тръгва да търси отговор на въпроса защо няма и търсейки точно този отговор, ние попаднахме на тези данни. Тези въпроси бяха поставяни и от парламентарна трибуна като парламентарно питане и съответно се получаваха отново завоалирани отговори. Затова решихме сигнализираме разследващите органи.
- Какво е движението по сигнала?
- Доколкото знам, е в досъдебна фаза, текат експертизи.
- Имате ли съмнения,че подобна схема е била прилагана и за други медикаменти?
- Спомням си и за продукта аминоглутетамит – там наблюдавахме следния парадокс, който също сме дали на прокурора, заедно с таксотера – диспансерите не правят заявка за този продукт, в същия момент министерството продължава да включва продукта в спецификациите и да провежда търг. Лекарите не го искат, но
МЗ казва – е пък няма, ще правим търг за него и ще го купуваме.
И сега седи е по складовете. Ето за такова нецелесъобразно изразходване на бюджет говорим.
- Говори се, че хора си набавят нужните лекарства от Турция и Гърция.
- Това се случва много често. Много пъти сме дискутирали с колеги кое е по-страшното – да кажеш на пациента “чакай” неограничено във времето или да му кажеш “няма”. Процедурата по отпускане на скъпоструващо лечение в България е доста трудна. Наистина много се говори за това, че в съседна Турция и Гърция лекарствата са по-евтини, отколкото в България. Нека тръгнем оттам защо се случва това – защото ДДС в България на лекарствата е колкото на всички останали стоки, а в болшинството европейски държави то е между 5 и 7%. Затова някои от медикаментите в съседни нам държави са по-евтини, защото схемата на ценообразуването е друга. Ние сме единствената страна в Европа, която провежда търгове за лекарства.
- Не е ли възможно това да се промени?
- Да, това са нашите амбиции през тази година – да направим всичко възможно, да инициираме всички законови промени така, че лекарствата да отидат към НЗОК – там, където им е мястото. За това съответно трябва да бъде подсигурен ресурс, да има много добър анализ какви са потребностите, и МЗ да не се занимава с търгове. Самата Сметна палата през 2007 г. каза, че в МЗ са създадени предпоставки за корупционни практики на базата на направена проверка на търгове за лекарства. Тя даде препоръки към МЗ, но какво се е случило с тях, не мога да кажа. Явно не са изпълнени, след като продължават да се правят търгове.
Интервю на Мария Костова,БЛИЦ
The sensible road
0 коментара:
Публикуване на коментар