Рязани уши 2

Григор Андреев

Помните ли първите бурни години? Престрелката пред “Севастопол”, боя в “Богат- беден”, стрелбата в “Дружба”, убитите барети в “Белите брези”, застрахователите с лепенките, югоембаргото? И камиона с четиринайсетте изгорели войничета?
Е, и да не ги помните, сега можете да се насладите на живо на същото зрелище. Из София се режат уши и се трошат крака, плиска се киселина. Бизнесмени клюмат простреляни в аудитата си. Още живите фучат с джипове, паркират по средата на улицата, многобройни охрани завардват цели булеварди и лъскави заведения.
Героите са същите. И режисьорите. Някогашните момчета от бригадите сега са лейтенанти. Преди прекарваха бензин, сега амфетамини. Босовете са легални собственици на акции, предприятия и недвижими имоти. Сменили са козината - но нрава, не. И скачат според тоягата. Няма ли я - наглите изпълнения и наказателни акции започват пак.И за да е пълен кошмарът - отново осем изгорели. Този път във вагон.Тогавашният министър на вътрешните работи се беше барикадирал в министерството, защото навън обикаляли въоръжени мутри. Къде е сегашният? На воаяж в Монако за чужда сметка? Или в Брюксел, да обяснява как сме преборили престъпността. Защото сме в Европа. Дали?Май не го усещаме. Чувстваме се като в слаб римейк на второразреден филм.
Рязани уши 2.

e-vestnik.bg,4 Март 2008