Всички Е-та,с които ни тровят,слагайки ги в храните ни !

Не знам колко от вас са били в Истанбул и какво чувство изпитват към този град. За мен обаче ориент данданията, която цари там е създала едно особено усещане, заемащо специално място в сърцето ми. Може би това се дължи на страхотните емоции, скрити в багажа ми всеки път, когато се върна оттам. Не мога да кажа защо толкова много обичам Истанбул. Или, защото винаги се озовавам на турската територия, когато съм в нестихваща депресия (от онези, наслагващите куп въпроси за смисъла на живота), поставила ме пред сериозната дилема – да слушам сърцето или разума (и не става въпрос за любовна мъка!). Та, Истанбул ме лекува от тази меланхолия. Всеки път! Връща ми силите и желанието да се боря, дори и за малките неща. Щях да си помисля, че пръст в това има Аллах, но не съм последовател на исляма. Духът и атмосферата на града пречистват негативните мисли и ме карат да преосмисля проблемите си, както и да намеря най-правилното решение за себе си. Лудницата и тълпите там не ме натоварват напротив, действат ми успокояващо. Истанбул е моят лек срещу мрачното настроение. Най-вероятно заради сблъсъка на двата свята – моят и онзи, чуждият, и непознатият.

dstar