понеделник, 10 март 2008 г.

Турското кафе - средство за изразяване на особено уважение


Ахмед Аптуллов/София

По думите на проф. Йорданка Бибина, поднасянето на кафето с колкото се може по-голям каймак изразява високото уважение на домакина към госта, а бялото сладко и чашата вода е дългогодишна традиция не само в България, а изобщо на Балканите.

Кафето е част от ежедневието на голяма част от хората в България, като много от нас започват деня си с чаша от черната напитка. Българският пазар е динамичен в това отношение и в момента у нас работят близо десет български и чужди вериги. А скоро се очаква и най-голямата верига за кафе-заведения "Старбъкс" да навлезе в родния пазар. Но турското кафе заема специално място в отношенията в България. "Сигурно няма мой съвременник, който да не си спомня силния аромат на приготвяното от баба му турско кафе за нейните гости”, казва проф. д-р Йорданка Бибина от Отдела по балканистика на Българската академия на науките.

“Аз лично си спомням в студентските си години, когато ходехме из кърджалийските села, там ни поднасяха турско кафе, сварено на горещ пясък”, споделя с носталгия проф. Бибина. По думите й, поднасянето на кафето с колкото се може по-голям каймак изразява високото уважение на домакина към госта, а бялото сладко и чашата вода е дългогодишна традиция не само в България, а изобщо на Балканите. “Приготвянето на ароматната черна напитка е почти церемониално, начинът на поднасяне също е израз на дълбоко уважение към госта", сподели пред в. "Заман" проф. Йорданка Бибина.

“Турският език е моята врата за опознаването на османската култура, благодарение на него аз опознах наред с литературата и нейните творци и художественото изкуство, музиката и историята на тази страна. Оттам се заражда и интересът ми към турското кафе, което се е превърнало в начин за обединение на хора от различни култури и народи”, отбеляза проф. Бибина.

Според нея кафето и кафенето водят своето начало от Арабския полуостров, откъдето в началото на 16 век се пренася в мултикултурната имперска столица Истанбул, за което свидетелстват исторически документи, а оттам поема пътя си към европейския елит.

Кафенето - място за възпитание, благородство и любезност

Кафенето в пределите на някогашната Османска империя е заемало много важно място. “Кафенето не е просто място, където се сервира черната напитка, то е център за споделяне на тогавашните интереси, което от своя страна играе и обединителна функция между арменци, турци, евреи и останалите общества в имперския град”, разказва проф. Бибина.

Турските кафенета са социални пространства, в които властват правилата на възпитанието, благородството и любезността, пише проф. Бабина в статията си “Кафето и кафенето в османската култура”. Там се реализира онова изкуство, в което османците са най-добри - сохбета, събеседването. На практика кафенетата са онези културни пространства, в които се извършва най-интензивна обмяна на идеи за образованието, търговията и изкуството.

Специфично за турското кафене е, че в началото на неговото зараждане то е било арена за музикални, литературни и театрални постановки. Четяла се е "диванска литература", играел се е все още небезизвестният театър на сенките "Хадживат и карагьоз", подобен вид представиления се увеличавали по време на Рамазана, когато в кафенето са ходели и деца. Кафенетата отразяват и етническото, религиозното, културното и езиковото разнообразие на османската столица. Особено в кафенетата, изградени около джамии, църкви или синагоги, е възможно да се срещнат хора от всякаква религия. Те играят много важна роля в живота на обществото не само като място за общуване, но и като специфичен социален регулатор при разрешаване на махленски спорове.

Трябва да отбележим и факта, че кафенето си остава изцяло мъжко пространство до средата на 19 век, когато в по-европеизираните кафенета се появява и женското присъствие, но то е било от представители на западното общество. В този период е станало и преобразяването на кафенетата в места за политически страсти, поясни Йорданка Бибина.

Курукахведжи

Мехмед Ефенди

Мехмед ефенди е този, който през 1871 година за пръв път изпича кафейните зърна от сорта арабика във фурна и ги смила с машинка. Преди това се печало в тави и се е смилало в каменни хаванчета. С годините името на Мехмед ефенди се е сляло със спомена за турското кафе. За да се придаде неповторимия вкус на турското кафе, то трябва да се консумира веднага след смилането или да бъде опаковано по начин, който позволява неговото съхранение.

Някои особености

на турското кафе

След като турското кафе се свари в джезве и се разлее по чашите за кафе, утайката на дъното не се пие. Това е една от причините турското кафе да се приготвя по здравословен начин.

Турското кафе е едно от видовете кафе, чийто вкус се усеща най-дълго време по небцето. Когато се пие често, не води до напълняване поради неголямото си количество, а приемът на кофеин е умерен.

Популярността на кафето сред турците намалява

Според проучване, направено миналата година, популярността на кафето сред турците все повече намалява за сметка на чая, чието потребление се е увеличило значително през последните години, съобщи Ройтерс. Все повече турци започват да предпочитат чаша капучино или кафе лате пред традиционното турско кафе, приготвено в джезве на пясък. Чаят запазва позицията си на най-популярната топла напитка в Турция, показва проучването.

Потреблението на чай в Турция се е увеличило от 150 хил. т на година преди 5 години до 220 хил. тона през 2006 година. Същевременно вносът на кафе от Бразилия е останал непроменен през последните 45 години въпреки нарастването на населението, което през този период почти се е удвоило. Годишно Турция внася от Бразилия 9 хил. т кафейни зърна, необходими за направата на напитката, известна по света като "турско кафе". Чаят има и предимството пред кафето, че се отглежда на местна почва, отбелязва агенцията. Турция произвежда 180 хил. т чай и внася допълнително 40 хил. тона.

zaman.bg,10 - 16 Март,Година:16, Брой:11

0 коментара:

Публикуване на коментар