Маккейн дължи успехите си до голяма степен на подкрепата на независимите избиратели и на умерените републиканци [1]. Сенаторът от Аризона стои на позиции, различни от тези на партията си по въпросите на политическото финансиране (възползвал се от даренията на спестовните каси през 80-те, оттогава е непоколебим по въпроса), възстановяване на нормални взаимоотношения с Виетнам, осъждането на мъченията, отказът от приетото от президента Буш в началото на мандата му намаляване на данъците, което не бе съпроводено от съответно намаляване на публичните разходи. И най-вече той се противопоставя на крайните от своята партия по проблема на имиграцията и налагането на „традиционните ценности” на религиозните десни за всички американци.
В областта на външната политика обаче Маккейн не отстъпва и на най-разпалените „ястреби”. Именно дипломатическата тема изтъкнаха Рудолф Джулиани, Мит Ромни и редица други неоконсервативно настроени интелектуалци, обосновавайки подкрепата си за сенатора от Аризона. Тъй като се представя като герой на една юдео-християнска нация, изложена на ударите на ислямо-фашизма, тъй като възнамерява да победи в Ирак, централен фронт на борбата срещу тероризма, плащайки цената за това, Маккейн им изглежда за предпочитане пред Хилари Клинтън и Барак Обама.
В материал, публикуван през ноември 2007 в списание Форин афеърс, вероятният републикански кандидат за президентските избори разкрива подробности за политическите си планове. На фона на запазване на търговския либерализъм, те включват продължаването на войната в Ирак, евентуално при увеличаване на американския контингент; увеличаване на военните разходи; чувствително втвърдяване на отношенията с Русия (занапред отстранена от срещите на Г-8); създаване на „Лига на демокрациите”, която да заменя ООН всеки път, когато САЩ и техните съюзници поискат да се намесят, без да се обременяват с ограниченията на Хартата на ООН; накрая един по-борбен подход в отношенията с Китай и вироглавите държави от Латинска Америка, по-специално Венецуела.
Ако Маккейн бъде избран – и ако волята му се наложи на другите държави в света – американската империя има пред себе си хубави дни. Защото САЩ ще укрепят своя и без това смазващ военен потенциал, цупейки се, когато други необвързани страни правят много по-малко; ще използват търговията като дипломатическо оръжие, но ще забранят на другите държави да действат по същия начин... Нищо чудно, че републиканският кандидат уточни: Имайки предвид днешните опасности, нашата страна не може да си позволи мекушавост, кръшкане и малодушие, последвали войната във Виетнам. Следващият президент трябва да е готов да поведе Америка и света към победа [2].
Как възнамерява да действа сенаторът от Аризона, ако на 20 януари 2009 г. стане президент на САЩ?
Превъоръжаване: Нашите въоръжени сили са прекалено разпръснати и недостатъчно многобройни. Бих искал сухопътните и морските военни части да надминат предвидените 750 000 и да станат 900 000. […] Можем да харчим повече за нашата сигурност: ще отделим за това под 4% от брутния национален продукт, което е значително по-малко от усилието ни по време на Студената война [3].
Ирак: Последните години на провал в Ирак показаха, че Америка трябва да воюва само с достатъчен брой войници и реалистични планове за победа. В случая не беше така. Нашата страна и иракският народ платиха цената за това. Трябваше да се чака четири години, за да може благодарение на обновения личен състав на армията САЩ да приемат стратегия за потушаване на въстания, която ни дава реален шанс за успех. Ние трябва да победим. Последиците от един провал биха били ужасни: поражение в исторически мащаб ще даде възможност на ислямистките екстремисти да мислят, че след като са победили Съветския съюз в Афганистан и САЩ в Ирак, светът им принадлежи и всичко е възможно; една държава в центъра на Близкия изток ще се превърне в пристанище на терористите; евентуална гражданска война може да прерасне в регионален конфликт, дори в геноцид; Иран ще се почувства поканен да господства в Ирак и региона.
Иран: Иран, главният покровител на тероризма, продължава с разработване на ядрени оръжия и начини за използването им. Под защитата на ядрено оръжие Иран би бил още по-склонен да поощрява и организира терористични атентати срещу всеки противник или страна, сметната за такава, включително САЩ, и да снабдява с ядрено оръжие мрежата си от клиенти терористи. Следващият президент ще трябва да се изправи срещу тази заплаха, като започне с приемането на най-строги икономически и политически санкции. Ако ООН се покаже недостатъчно склонна да действа, САЩ и страните, споделящи опасенията ни, трябва да наложат търговски санкции например върху износа на рафиниран петрол. [...] Военна акция не е предпочитаният от нас вариант, но не бива да се изключва.
„Лига на демокрациите”: НАТО започна да насърчава партньорства между организацията и големите демокрации от Азия, както и от други части на света. Трябва да отидем по-далеч, обединявайки всички демократични нации в обща организация: Лига на демокрациите. Тя би могла да действа, когато ООН не го прави: облекчаване на човешкото страдание в Дарфур [4], борба със СПИН в Южна Сахара, по-добри стратегии за противодействие на кризи, свързани с околната среда, по-лесен достъп до пазарите за страните, които приемат икономическите и политическите свободи. Сенаторът Маккейн изтъква впрочем хипотезата на евентуална интервенция на тази Лига на демокрациите (среща на високо равнище, която той ще свика в годината на встъпването си в длъжност) в Зимбабве и Бирма (срещу установените там режими) или в Сърбия и Украйна (като подкрепа на „демокрациите в затруднение”).
Русия: Преди петнайсет години руският народ събори комунистическата тирания, изглеждаше решен да изгради демокрация, пазар, да се присъедини към Запада. Днес виждаме, че политическите свободи са под въпрос, че начело (в Русия) стои клика бивши агенти на тайните служби, че се множат опитите да се сплашат бившите съюзници, като Грузия, и да се манипулира зависимостта на Европа от нефта и газа. Западът трябва да възприеме общ подход спрямо една реваншистка Русия. Трябва да започнем с решение, че групата Г-8 - на осемте най-развити индустриални страни, ще стане отново група на пазарните икономики. Което означава да се включат Бразилия и Индия и да се изключи Русия.
Китай: Китай и САЩ не са предопределени да бъдат противници. [...] Когато Китай произвежда нови подводници, нови бойни самолети, модернизира арсенала си от балистични ракети и изпробва противосателитно оръжие, ние сме в правото си да се запитаме за значението на тези провокационни действия.
Венецуела: Трябва да контрираме пропагандата на демагози, заплашващи сигурността и просперитета на Американския континент. Уго Чавес работи за разграждане на демокрацията, като отслабва парламента, съдебната система, медиите, свободните синдикати и частните предприятия. Режимът му купува свръхмодерно оръжие. Той се опитва да изгради антиамериканска ос. Моята администрация ще се противопостави на това вредно влияние.
А кампанията едва започва...
Le Monde diplomatique
Превод Вера Генова
Бележки под линия
[1] В САЩ, когато един избирател се записва в избирателните списъци, той посочва пристрастията си – демократ, републиканец, независим, други – и това в редица щати определя в предварителните избори на коя партия ще вземе участие. Избирател, записан като демократ, по принцип не може (макар че всеки щат има собствени правила) да гласува на предварителните избори на Републиканската партия. Но често един определил се като „независим” избирател (а те са над 40 милиона) може да избере да гласува на предварителните избори на демократите или на републиканците (така е например в Ню Джърси, но не и в Ню Йорк, където на предварителните избори на демократическата партия гласуват само нейните привърженици). Досега повечето „независими” избиратели, гласували на предварителните избори на демократите, предпочитат Барак Обама; независимите, гласували на републиканските предварителни избори, широко подкрепят Маккейн.
[2] John McCain, „An Enduring Peace Built on Freedom” (Траен мир, изграден върху свобода), Foreign Affairs, novembre-décembre 2007.
[3] Последният бюджет, предложен през януари 2008 г. от администрацията на Буш, предвижда рязко нарастване на военните разходи, които ще достигнат 515 милиарда долара през финансовата 2008 г. (от 1 октомври 2007 до 30 септември 2008) и 585 милиарда долара през финансовата 2009 г., тоест 4,5% от БВП.
[4] В случая “Дарфур” геноцидът налага американците да поемат инициативата. Моята администрация ще предвиди използването на всички инструменти на американската мощ, за да сложи край на разигралите се там недопустими актове на изтребление на хора.
март 2008bg.mondediplo.com
0 коментара:
Публикуване на коментар