За Иран от А до Я

Фотограф: Дневик
Оля Стоянова

Хората с право могат да се запитат защо човек, посветил цялото си съществуване на проучването на историята на тюрките и на монголите, на сравнителната история на религиите и на ислямското изкуство, стига до там, че в залеза на живота си пише труд за Иран", започва отдалеч обясненията си искторикът Жан-Пол Ру.

И той продължава: "Не аз, а други – иранистите – като че ли имат по-голямо основание за това. Защото нашия метод за работа е такъв, че почти всеки се посвещава на точно определен географски район или историческа епоха, които много често отказваме да напуснем."

Тези обяснения донякъде разкриват защо Жан-Пол Ру пише с такава любов и внимание историята на Иран. Признава си, че е привлечен от мястото, от хода на събитията, от историческите герои и дори от онова, което се случва днес.

Човек трябва да е малко авнатюрист, за да посегне към подобно изследване, казва той. А още по-сигурно е, че на онзи, който е отделил толкова години в разучаване на най-малките подробности от тази история, също не му е чужд авантюристичния дух.

"Историята на Иран и на иранския народ от самото начало до наши дни" на Жан-Пол Ру прилича едновременно на приказка, исторически роман и пътепис, в които трудно се проследяват смяната на династии, интригите, опустошителните нашествия и кръвопролитията.

"Сякаш иранският свят е покрит с огромно було, изпод което прозират отделни имена: Суза, Персеполис, Самарканд, Исфахан, Шираз... миниатюри, стихове, излъчващи неподражаема простота и дълбока мъдрост. А миналото на Иран е тясно свързано с развитието на човечеството и познаването му е необходимо на всеки историк и на всяка образователна личност", разказва историкът.

И си признава, че по всяка вероятност никога повече няма да се върне в Иран и затова се сбогува с него чрез тази книга. "Но човек никога не може да напусне нещо, което обича", пише фернският историк.

"Историята на Иран и на иранския народ от самото начало до наши дни" е заглавие на издателство "....", а преводът е на Веселина Илиева.

dnevnik.bg,14 март 2008