Айн Ранд и каузата на свободата

В началото на месеца в зала 1 на СУ "Св. Кл. Охридски" се състоя дискусия, организирана от Философския факултет на Университета и гражданската организация "Българско общество за индивидуална свобода". Считаме, че разглежданата тема "Просперитетът обича свободата", интерпретирана през творчеството на Айн Ранд, извади на преден план въпроси, които са особено актуални за българското демократично, но все още посткомунистическо и следователно несвободно общество.

Андреас Таубер

Темата на моето изложение е приносът на Айн Ранд за каузата на свободата, нейното прераждане, иначе описвано като либертарианство или класически либерализъм. Аз всъщност предпочитам да го наричам индивидуализъм, понятие, което е било широко използвано през миналия век и по-добре обозначава фундаменталната си опозиция спрямо социализма.

Влиянието на Айн Ранд в САЩ и Европа отчетливо се дължи на философските й възгледи, както и на способността й да ги изрази в литературна форма. Тя твърди, че егоизмът е необходим елемент на индивидуализма; принципът, че човек трябва да счита себе си за най-голямата ценност и да действа поради собствения си интерес. Нейната защита на егоизма е най-важният й принос към каузата на свободата. Не е достатъчно да се покаже, както фон Хайек и други направиха, че колективистичното общество, тоест обществото, в което всички живеят за всички останали, няма да сработи. Не е достатъчно да се покаже, че икономическата свобода ще донесе повече ефикасност или богатство. Всичко това е вярно, но този икономически аргумент следва да бъде основан на някаква морална идея, според която индивидът е в правото си да служи на своето собствено добро.

Преди век комунизмът спечели сърцата и умовете на интелектуалците не посредством сухите икономически теории на Маркс. Не мисля, че на практика много хора въобще са чели трите тома на "Капиталът". Идеите на Маркс спечелиха сърцата и умовете на интелектуалците заради неговата система, обещаваща идеално общество, което се основава на равенството. Много хора намериха за привлекателна идеята, че е възвишено да се живее в полза на останалите.

Ранд е била убедена, че

практическите икономически решения не са достатъчни,

за да спечелят сърцата и умовете на милиони хора. Тя вярва, че една убедителна визия за общество, основано на индивидуализма, може да бъде постигната единствено чрез трансформиране на борбата за свобода в морална защита на капитализма. В своя по-късен роман "Атлас изправи рамене" и в своите философски есета Ранд развива оригиналната етическа теза за ценностите, които произлизат от факта, че живите организми трябва сами, по своя собствена инициатива, да предприемат действия, за да поддържат оцеляването си, изправени постоянно пред алтернативата "живот или смърт". За разлика от други същества, човек трябва съзнателно да идентифицира своите нужди и да открие как да ги задоволи под формата на принципи за действие. Тези принципи конституират моралният кодекс и етиката. Те изискват упражняването на определени добродетели като рационалност, почтеност, производителност. Тези принципи се отнасят до всички човешки същества по силата на тяхната човешка природа, но крайната цел на тези действия по думите на Ранд е: "[..] онова състояние на съзнанието, което действа от гледна точка на достигането на ценностите, които човек носи. Ако човек цени продуктивната работа, неговото щастие е мярката на неговия успех в услуга на този негов живот" (Ранд, "Добродетелта на егоизма", стр. 28).

Като обобщено твърдение за приноса на Ранд за каузата на свободата бих казал, че тя интегрира елементите на индивидуализма във взаимосвързана етическа система. Аристотел ни даде метафизическия индивидуализъм, идеята за индивидуалните същества като първично съществуващи, като елементи на реалността. Приложено към човека, това означава, че индивидът е основната единица; обществото не е организъм или някаква свръхобщност, а сбор от индивиди (Аристотел, "Метафизика"). Важно е да се отбележи, че на практика всички колективистични движения се отнасят към Аристотел като към враг. И обратно, икономистите от Австрийската школа използваха тази негова позиция по отношение на принципа на пазарите. Методологическият индивидуализъм е принципът, според който икономическите явления произтичат от актовете на обмен между индивидите. Джон Лок и другите фигури на Просвещението ни дадоха принципа на политическия индивидуализъм, според който индивидите имат права по силата на своята природа, а не по силата на правителствен декрет. Ранд наследи тези разновидности на индивидуализма и ги интегрира в две линии. Първата е етическият индивидуализъм, а именно - принципът, че е правилно за един индивид да счита собствения си живот за абсолютна ценност и да действа с оглед достигане на собственото си щастие. Втората е когнитивният индивидуализъм, а именно - че разумът е способност на индивида, поради което той трябва да е свободен да действа според собствената си независима преценка.

Свободата може наистина да е най-висшата политическа ценност, но тя не е такава в общата скала на човешките блага. Тя не е природен закон, категоричен императив, цел сама за себе си. Единствено човекът е цел сам за себе си.

Това е дълбока истина и мощна бариера пред тези политици,

които търсят да налагат други ценности чрез насилствени методи. Но все пак, свободното общество има нужда от морална защита. Индивидуалистките аксиоми за естествените права, собствеността, неагресията имат нужда от основания на по-дълбоко философско ядро.

Критиците на капитализма отправят принципно предизвикателство към моралното право на индивидите да живеят за себе си; те атакуват преследването на личното щастие като етически банкрутирало и социално разрушително. Те гледат с презрение на богатството и третират материалния комфорт като унизителен. Това не са въпроси, които хората, подкрепящи капитализма и свободата, могат да игнорират.

Текстът е от публичната лекция, изнесена на кръглата маса-дискусия. Публикуваме го със съкращения.

Калин Манолов:

Според Българското общество за индивидуална свобода демокрацията характеризира метода на управление, свободата определя целите на управлението. Свободата е двигател на демокрацията, а самата демокрация подпомага свободата. Демокрацията е инструмент. Тя не определя политическите цели. Има страни, които са демократични, но хората в тях не са свободни. България е една от страните, в които има демокрация, но няма много свобода, за съжаление. Затова правим и тази дискусия, която, надявам се, да е начало на една поредица от такива разговори. Мисията на нашето сдружение е да подкрепи вярата в свободното общество, в което човешкият живот и частната собственост са неприкосновени, а отговорността за последиците от действията е индивидуална. Нашата цел е да променим страната, в която живеем.

Либертарианството - това е възгледът, че всеки човек има право да живее своя живот по начина, по който избере, зачитайки същите права на другите. Либертарианството е политическа философия, а не е самостоятелен морален кодекс. Не случайно сме избрали за име на тази дискусия "Просперитетът обича свободата". Това е послание, вдъхновено от творчеството и философията на Айн Ранд.

проф. Тодор Танев:

Абсолютно същата формула "Просперитетът обича свободата" може да бъде подкрепяна и от крайни левичари. Въпросът е коя свобода и кой просперитет? Айн Ранд разглежда аз-ът, който е уверен, че съществува, а не аз-ът, който е комплексиран. Говорим за невъзможността в сегашната обстановка в България да се появи либертарианството, докато не се направят конкретни, много сериозни политически и други крачки. Нужна е не само бдителност, а нещо повече - нужно е действие. Дясното не се отвоюва, дясното се отстоява през цялото време.

Подготви Любомир Любенов

vestnikat.com