Защо Турция побърза да признае Косово

Ако можеше в количествено изражение да се премери безпокойството от едностранно обявената независимост на Косово, сигурно Турция щеше да заеме първо място: евентуална едностранна на независимост на кюрдската идентичност в Северен Ирак може да бъде обявена във всеки момент, да взриви равновесието на силите и постигнатите в последно време компромиси и да предизвика нова изключително неблагоприятна за Анкара ситуация заради драматичните последици от кюрдския проблем в пределите на Турция.

Турция и Бившата югорепублика Македония /БЮРМ/ са един парадокс, тъй като двете страни приемат да бъдат легализирани едностранните сепаратистки действия в момент, когато са застрашени от малцинствени отцепвания на райони в рамките на пределите им.

В бестселъра "Metal Storm" се лансира сценарий, според който натовската намеса в Югославия през 1999 г. би могла да се повтори по отношение на Турция и на мястото на Косово да се окажат кюрдските провинции.

В този смисъл основателно е недоумението защо Турция побърза да признае едностранната независимост на Косово. Два са факторите, които изглежда са били определящи:

- първият, това е автоматично изразената и исторически обоснована солидарност с всички мюсюлмански населения на Балканите от времето на Османската империя, които до известен период от време се самоопределяха като турци. Допълнителен фактор е и наличието в Турция на една многобройна общност, чийто корени са сред населяващите бивша Югославия босненци и косовски албанци.

- на второ място признаването представлява жест на добра воля към САЩ. В края на миналата година Турция и САЩ оформиха един "модус вивенди" във връзка с кюрдския проблем, според който двете страни поемат ангажименти да не предприемат едностранни действия.

С други думи политиката на Анкара по отношението на разпадането на Югославия бе съвсем различна от тази, възприета на следващия ден след операцията "Пустинна буря" през пролетта на 1991 г., въпреки факта, че тогавашният президент Тургут Йозал предложи незабавна адаптация към новия ред, вместо отстояване на статуквото:

- по отношение на Югославия политиката на Йозал се оказа печеливша, като се има предвид османското минало на Турция и по-специално прогонването на Високата порта и на голям брой мюсюлмани от Балканите. Предимството на политиката на Йозал бе в нейната адаптивност и хармонизирането й с политиката на САЩ и на големите европейски сили от края на 1991 г.

- колкото до Ирак и кюрдския проблем, политиката на Йозал се натъкна на непримиримостта на кемалистката държава, която не желаеше да приеме автономната кюрдска идентичност като необратим факт. Поведение, което бе най-малкото шизофренично, тъй като бе предотвратено нахлуване на Багдад на север и бяха осигурени за 12 години въздушни патрули от САЩ и други натовски сили, които да се извършват от базата в Инджирлик в Южна Турция.

За да може обаче признаването на Косово от Анкара да престане да бъде дипломатически парадокс, трябва политиката на Турция изцяло да бъде променена и преадаптирана с оглед на реалностите по въпроса за кюрдите, което на практика е невъзможно да стане в обозримото бъдеще: Ердоган може да опитва директни преговори с ръководството на автономната кюрдска идентичност, но в никакъв случай няма да приеме едностранното й откъсване от Ирак, тъй като подобно нещо би нарушило равновесието на силите в четири страни - Турция, Ирак, Иран и Сирия.

А колкото до твърдението, че Анкара е побързала да признае Косово, за да улесни предприемането на подобни действия в Северен Кипър, то може да се определи като неправилна интерпретация на реалното съотношение на силите: едностранната независимост бе осъществена от Рауф Денкташ /бивш лидер на кипърските турци/ през 1983 г. и бе призната единствено от Анкара, а сега при очакваната активна инициатива от страна на Никозия и ООН няма предпоставки, за да бъде спряна международната дипломатическа карантина, поставена на псевдодържавата в Северен Кипър.

Г. Капопулос, в. "Имерисия"/БТА, снимка: EPA/STR/БГНЕС

bgnewsroom.com