Турците се подпомагат морално и материално не само помежду си
Васил Лаков
Българската църква - Желязната "Св. Стефан" е изрядно поддържана.
"Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас ... ". Хр. Фотев "... Аз съм роден в Истанбул, на най-фантастичния провлак в света, в един град, който свързва Европа с Азия. И не само аз. И баща ми, и дядо ми... Родил съм се на 25 март - на Евангализмос, празник не само на Гърция, в една къща на гъркини. И акушерът лекар казал на майка ми Руска: "Мадам Ру, детето се роди с името си". "Какво е името?" - попитала майка ми. "Ами Евангел - на Евангелизмос". "Не ща гръцко име". Понеже тя е бежанка, от Турска Тракия, между Лозенград и Люлебургас... Как е възможно да бъда Евангел?! Тогава се появява Христо Македонеца от Охрид с жена си - той е венчал майка ми и баща ми. "Аз ще кръстя детето, аз съм ваш кръстник и съм християнин!". И ме кръстили Христо. През 1940 г., когато съм бил шестгодишен, родителите ми се заселват в Бургас, в така наречената Коджакафалийска махала - махалата на бежанците. В България дойдох без нито една дума български език, дори на майка си съм казвал по турски "ане". (Из спомен на поета, вж. "Словесен вертикал", 2000 г.)
През своето 26-вековно съществуване днешният Истанбул отдавна се е превърнал в мегаполис. Бил е
В дъното - известната катедрала "Св. София
столица на велики империи
всяка от които е дала много от своя блясък и величие. От 32 названия: Семитрос, Лигос, Бизас, Бизантион, Византион, Секонда Рома, Константинополис, Ислянбул, Стамбол, Истанбул сякаш са по-известните. За славяните той е Цариград, за гърците - Константинопол, за средиземноморските народи - Косполи...
В този град от векове живеят задружно турци, гърци, арменци, евреи, руснаци, грузинци, албанци и пр. народности, съжителствуват заедно различните религии, раси и култури. Английският пътешественик Хайнрик Барт определя Истанбул като "свещен град, безценен изумруд от общото наследство на човечеството в паметта на народите, равен на Рим, Атина и Йерусалим"...
Днес десетки български автобуси "атакуват" всеки уикенд някогашната столица. Изисква се единствено редовен паспорт, храната е най-евтината в цяла Европа, домакините са усмихнати и любезни, употребяват се всички езици и жестове, вървят всякакви пари, разхождат се всякакви народности.
Змийската колона и колоната на Константин
Всеки пети турчин живее тук. След превземането на Константинопол от османците те го преименували на Истанбул (на гръцки - отивам в града), а той се превърнал в един от многохилядните и гъстонаселени центрове на Европа. Днешният Истанбул е дълъг 150 км, широк е 50 км, заема площ от около 7500 кв. км. Населението му възлиза на 15 милиона. В резултат на възходящата миграция към него (около 500 000 души на година) числеността му постоянно расте. Ежегодно в него се изграждат около 1000 нови улици и все нови и нови жилищни квартали.
Градът със своята природна красота и исторически паметници, в който съжителствуват в едно ислямът и християнството, устремил поглед към Босфора, Златния рог и Принцовите острови, привлича всяка година
около 2 милиона туристи
Всички те водят след себе си нови попълнения, а домакините се стараят да се държат безупречно.
Чистотата е още по-безупречна. Кога мият улиците тези хора, никой чужденец не успява да схване. Нито е късно вечер, защото тогава градът започва да живее втория си живот - нощния, нито е сутрин, защото тогава мнозина бързат за първата си молитва. Те са 5 през деня и вярващите ги наричат намаз, а мюезинът (викачът от минарето) се провиква още преди 5 часа.
Но тогава вече улиците са измити! Кофите са почистени, отпадъците са изчезнали, а сергиите започват да се зареждат. Какво ли би станало с мегаполис като Истанбул, ако той имаше боклукчийските проблеми на София или други големи градове, ако жителите му изхвърляха през балконите си каквото им падне, ако почистваха, когато им падне?
Казват, че котките на Истанбул могат да се сравнят по многочисленост само с тези във Венеция. Сутрешното им мяукане може да събуди и най-заспалия гражданин на света, защото те знаят, че цял ден за тях няма да има уличен залък. Улиците сякаш са облизани.
Нещо очебийно е да се види как стопаните мият пред дюкяните си със стирка и перилен препарат. Пред някои има разноцветни плочки, продълговати рибешки очи или представляват… цветни цветя... И може да ти се случи да се подхлъзнеш на неизсъхналата пяна, ако си малко по-разсеян.
"Вай, вай..." - можеш да дочуеш отнякъде, ако си сбъркал улицата или хотела. Комшиите са безкрайно
любезен и услужлив народ
Ако този, когото попиташ за нещо, не може да ти услужи, веднага ще се намери друг, който да ти помогне. Не е възможно да се загубиш, не е възможно да не намериш търсенето. Няма няма! С питане и до Цариград се стига, казваха някогашните българи!
Ориенталската вежливост понякога може да ти досади. Неделя на турски е ... пазар. Спокойно можем да кажем, че Истанбул е една безкрайна неделя! Където може да се види стока от целия свят. Пазарлъкът си е пазарлък. Нещо, с което европеецът трудно свиква. Там, където са големите тържища, той е просто задължителен. Не забравяйте, че продавачът винаги тръгва с най-високата цена, вие трябва да започнете от най-ниската според вас, но да не е обидна. Да продаде стоката си, е чест за всеки добър търговец. Затова той се пазари, но не лъже! Тръгнете ли си, без да сте купили, знайте, че последната сума е най-изгодната...
В по-големите магазини - цените вече са твърди. Има етикетчета, издават ти касов бон дори за един геврек. Всички продавачи са усмихнати до безкрайност, нещо, което не може да се твърди за нашите. Не е рядкост да ви черпят с бонбони, чай или кафе, минерална вода, да ви направят отстъпка или дребно подаръче... Може да ви напръскат с гюлова вода, задължително ще ви изпратят, ще ви дадат визитка. Вие сте Н.В. Клиентът...
Комшиите питаят истинска почит към древните си и по-нови исторически паметници. Непосредствено след границата навсякъде ще видите бюстове, портрети и ликове на Мустафа паша Кемал Ататюрк. Светският водач Ататюрк (Баща на всички турци) е навсякъде - във всяко кафене, училище, ресторант, на всяка банкнота и пара, навсякъде... Никой няма право да носи неговото име, колкото и да му се иска това...
Международното летище "Ататюрк" отстои само на 18 км от Истанбул и е най-голямото за Турция. Първият мост над Босфора е "Ататюрк" - дълъг 1560 м и широк 33 м. Разстоянието между пилоните е 1074, а надморската му височина - 64 м. Той е забранен за пешеходци, защото е бил любимо място на самоубийци. Засега е 4-ият в Европа и 7-ият в света най-голям висящ мост. Всеки ден по него преминават над 200 000 превозни средства и над 600 000 пътници! Много от тях
пресичат всеки ден Босфора
много от тях са с абонаментни карти, трафикът е неумолимо жесток, но те не закъсняват за работа...
Когато човек разбере, че има и такива, които всеки ден плават от "Румели" (европейската част) до "Анадолу" (азиатската част) или обратно с т. нар. водни таксита, свят може да му се завие!? Уж турците били яваш-яваш. Може и да са били.
На централния истанбулски площад е Паметникът на Републиката и Независимостта, изобразяващ Ататюрк и неговите революционери. Културният център се нарича "Ататюрк" и пр. и пр. Денят 10 ноември, 9,05 часа, когато е издъхнал, Ататюрк се отбелязва с мълчание в цяла Турция и е официален празник...
Като всички велики политици и Ататюрк е обичал да си пийва. Както Чърчил е известен със своето уиски, Наполеон - със своя коняк, така и Реформатора е обичал да отпива ракия. Да, ракията е турско питие (raki), а Ататюрк се е споминал от цироза едва на 48 години. И въпреки голямата и искрена обич към него, тук на никого не му минава през ума да кръсти питие на негово име. Подобно водка "Путинка" "Медведевка", "Горби" и пр. или някой да си продаде правата, че да се появи водка "Симеон" или вино със същото царствено име.
Тук уважението стига до преклонение. Никъде няма да видите или да чуете за осквернени религиозни или исторически паметници. От най-малкия кайнак (извор) до някое прочуто светилище - всичко е в идеален ред, с вечно поддържани цветя. Кротко си съжителствуват джамии, църкви (източноправославни, католически, арменски) или синагоги. Има място за всички.
По улиците няма просяци
или "хора в неравностойно положение", които да разголват недъзите си. Турците се подпомагат морално и материално не само помежду си, другите религиозни групи никога не са пренебрегвани или обиждани... Този, който дава на мюсюлманина, дава и на християнина...
В Истанбул (а и в останалата част на републиката) все още никой не се е сетил да приватизира общинските тоалетни, да ги заключи или да им спусне някаква невероятна цена. Не, обществените тоалетни са безплатни, както и всички в кафенетата и ресторантите, които можете да ползвате дори без да сте клиент. Представяте ли си какво би станало в този многомилионен град, ако се получеха подобни задръствания?
Днес Истанбул е разделен на 24 кметства. Всяко едно от тях е по-гъсто населено от който и да е голям български град. Чиновниците са изрядни, с костюми и вратовръзки, вежливи и готови да помогнат на всеки. Знайте, че ако се усмихнете, домакинът ви ще се усмихне двойно повече. Любезността просто е задължителна. А ако поднесете лале (любимото цвете на султаните), считайте, че работата ви е станала.
Никъде няма да видите бездомни кучета. Или провиснало пране. Или неизметени листа. Напротив - отвсякъде напъпват китки.
"Турция е човек, тичащ на Запад във влак, който се движи на Изток" - казва една турска поговорка.
... А всеки български кмет задължително трябва да посети един микрорайон на Истанбул, за да види как се управлява град.
Град, който е космополитен, усмихнат и безкрайно толерантен...
0 коментара:
Публикуване на коментар