Подадената на 14 март молба от турския Главен прокурор Ялчинкая до Конституционния съд за забрана на управляващата проислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) предизвика сериозна криза в политическия живот на държавата, която е заявила своето силно желание за присъединяване към Европейския съюз. Ожесточаващата се битка между ислямистите и светските партии измести европейската тема от дневния ред на обществото. Масовите арести на опозиционно настроени дейци в страната показват, че сблъсъкът между двата лагера е достигнал своеобразна кулминация. Сред задържаните са лидерът на Работническата партия Догу Перинсек, бившият ректор на Истанбулския университет Кемал Алемдароглу, журналистът от вестник “Джумхуриет” Илхан Селчук и други. Всички те принадлежат към ляво-светския диапазон на политическия спектър. Официално причината за тяхното привикване са връзки с разкритата в края на януари тази година нелегална група “Ергенекон”, оглавявана от бивш висш офицер, чиято цел е извършването на военен преврат през 2009 г. Пред медиите премиерът Ердоган обвини Ялчинкая, че също принадлежи към въпросната тайна групировка. Въпреки че прокуратурата стои зад арестите на светските дейци, никой не се съмнява, че те са инициирани от ПСР и истинският мотив е разчистването на сметки между политическите опоненти.
Сред наблюдателите преобладава мнението, че управляващите се опасяват от стартирането на политически процес, обвит в “съдебен целофан”. Той може да ги изпрати в задния двор на турския политически живот, както това вече се случи с 4 ислямистки партии в миналото. Последните идентични случаи бяха през 1998 г. и 2002 г., когато забраната застигна съответно Партията на благоденствието и Партията на добродетелта.
В светлината на тази изключителна динамика, бившият председател на Меджлиса Бюлент Аренч, който е в списъка на 71-те дейци, на които според жалбата на Ялчинкая следва да бъде забранено да упражняват политическа дейност през следващите 5 години заявява: “Преди да бъде издадено това решение (забраната на ПСР - бел. авт.) парламентът трябва да направи равносметка какви ще бъдат политическите резултати.” Освен това той добавя, че няма никакви притеснения по отношение на повдигнатата жалба от Главния прокурор, тъй като е уверен, че ПСР ще остане във властта най-малко 25 години.
Независими източници уверяват, че ръководството на ПСР има план за действие, изработен на специално свикано съвещание, само 48 часа след депозирането на прокурорския документ. Техният план е бил озаглавен “За повече демокрация” и най-общо може да бъде характеризиран като апел за преструктуриране на съдебната система от позицията на конституционна контраатака срещу светските политически сили. Според ислямистите Конституционният съд представлява “последната крепост на секуларистите”, тъй като от 11-те члена в неговия списъчен състав 8 са били назначени от предишния държавен глава Ахмед Сезер. Предвижда се планът за “разчистване на магистратите” да бъде ускорен, в случай че Конституционният съд даде ход на жалбата по същество. Става дума за увеличаване на ролята на парламента при назначаването на конституционните съдии, както и за намаляване на правомощията му по отношение на преустановяването на дейността на политически партии. Проекто-поправките са били изготвени от професора юрист-конституционалист Ергун Йозпудун и от 6 други експерти.
Както отбелязва истанбулският сайт “Хабер”, предвиждало се съставът на съда да бъде увеличен и от 11 души те да станат 18. Техният избор е разпределен по квоти, както следва: 8 – от парламента, 4 – от Висшия съдебен съвет (ВСС), 4 – от Държавния съвет и 1 – от Главния инспекторат. Прави впечатление, че президентът ще бъде изцяло лишен от подобни правомощия, което безспорно е залитане в другата крайност.
Паралелно с това се ограничават силно правомощията на Главния прокурор да инициира забрана на политическите партии. Според проекта висшият магистрат може да отправя сигнал до застрашения субект и ако той в срок до 2 месеца не отговори на предупрежденията, едва тогава прокуратурата да има право да депозира молба за заличаването му от регистъра на политическите партии. Това обаче трябва да става единствено след съгласието на парламента.
Нов момент е също така и ограничаването на компетенциите на президента за избор на Главен прокурор. Досега той се избираше от държавния глава измежду 5 предварително подбрани кандидати чрез тайно гласуване. Сега изборът следва да се осъществява от ВСС.
Някои коментатори са на мнение, че цитираните предложения представляват идеалния вариант за ПСР. Нейното ръководство обаче най-вероятно си дава сметка, че тяхното осъществяване зависи от 70-те депутата на Партия на националистическото действие (ПНД). Единствено заедно с тях ислямистите могат да достигнат до необходимите 2/3 от списъчния състав на депутатите за промяната на конституционните текстове. ПНД обаче също имат свои амбиции. Не е много ясно дали те желаят да спасят ПСР, но със сигурност са много по-ентусиазирани да забранят кюрдската Партия на демократичното общество (ПДО). Очевидно намеренията на отделните политически партии са разнопосочни и по тази причина възможните поведенчески комбинациите остават неясни. Освен това трябва да се вземат на сериозно и констатациите на бившия Главен прокурор на Турция Фурал Шуед, по чиято молба е забранена Партията на благоденствието, че “външният фактор няма да позволи закриването на ПСР и ПДО”.
orientbg.info,25. 03. 2008
0 коментара:
Публикуване на коментар