Пратеникът на Аллах олицетворявал милостта, от която се облагодетелствали всички - вярващи, безбожници и лицемери. Вярващият се облагодетелства от тази милост, защото Пророка е казал: "Аз съм по-близък за вярващите от самите тях." Всъщност, позовавайки се на Корана, някои тълкуватели казват следното: "Пратеника на Аллах е по-скъп за вярващите от собствените им души." Но и двете тълкувания са близки по смисъл. Ние го обичаме повече от себе си. Пратеника на Аллах е обичал не по-малко хората, които изпитвали благоговение пред него, защото е бил най-големият човеколюбец сред хората.
Това е разумна обич. Дори и да извира от чувствата, разумът и логиката надделяват в нея. Ако бъде събудена, тя се задълбочава и човек започва да търси Пратеника на Аллах навсякъде, както Меджнун е търсел своята Лейля. И всеки път, когато спомене името на Пророка, той изпитва болка. За него живот без Пророка е живот, преминал в раздяла. Затова той стене като ней.
Да, Пратеника на Аллах е по-близък до нас от душите ни. И как да не е, ние често биваме подтиквани към злодеяния от душите си. Ала Пратеника на Аллах бил милосърден, състрадателен, човечен към хората и се грижел единствено за нашето благоденствие и благополучие. Той бил олицетворение на милостта на Всевишния Аллах. В такъв случай, разбира се, че ще бъде по-близък до нас от душите ни.
Той казвал: "Аз съм по-близък за вярващите от самите тях." Ако искате, прочетете следното коранично знамение: "Пророка е по-близък за вярващите от самите тях и съпругите му за тях са като майки. И роднините според Книгата на Аллах са по-близки едни за други при наследството, отколкото вярващите и преселниците, освен ако направите благодеяние за своите приятели. Така е предписано в Книгата." (33: 6) Пророка прочитал това знамение и после казвал: "Който остави имущество, то е за близките му, но който остави дългове и се спомине, те са за мен."
Той е милост и за лицемерите. Благодарение на неговата милост лицемерите не получили наказание на този свят. Те посещавали джамиите, сливали се с мюсюлманите и се облагодетелствали от всички техни права. Но Пратеника на Аллах не ги разобличавал. Той знаел вътрешно какво изпитвали. Даже споменал имената им пред Хузейфе, Аллах да е доволен от него. Според преданията, знаейки за това, хазрат Омар следвал Хузейфе и не отслужвал заупокойната молитва, която Хузейфе не отслужвал.
Въпреки всичко ислямът не ги разобличил. Те били сред мюсюлманите и категоричното им неверие се превърнало в съмнение и колебание относно вярата. Така радостта им от живота не била напълно помрачена. Защото е немислимо човек, който е убеден, че ще изчезне след смъртта, да изпитва радост от живота. Но ако отрицанието му се трансформира в колебание и той си зададе въпроса дали има живот след смъртта, в такъв случай е вероятно животът да не се превърне изцяло в страдание. Ето от тази гледна точка Пратеника на Аллах в известна степен бил милост и за лицемерите.
Неверникът също се е облагодетелствал от милостта на Пратеника на Аллах. В древността Всевишния унищожавал възпротивилите се срещу Него и отричащите Го народи, но с идването на Пророка Мухаммед Аллах спрял масовото погубване. Следователно хората били спасени от това наказание. Това е милост за неверниците на този свят.
Във връзка с това положение Всевишния Аллах се обръща към своя Възлюбен със следното знамение: "Но Аллах не ще ги мъчи, докато си сред тях, и Аллах не ще ги мъчи, докато молят за опрощение." (8:33)
Да, с идването на нашия Пророк Всевишния отменил масовото унищожаване. Иса (Исус), мир нему, казва следното на своя Господ: "Ако ги измъчваш, те са Твои раби..." (5:118) Но забележете колко високо е ценен Пророка Мухаммед при Аллах. Той му казва: "Но Аллах не ще ги мъчи, докато си сред тях..."
Това означава следното: Аллах няма да ги накаже, докато ти си сред тях, докато името ти се споменава на земята, тоест докато хората следват твоя път, Аллах не ще ги погуби.
Друго доказателство за това, че неверниците са облагодетелствани от милостта на Пратеника на Аллах, е следният пророчески хадис: "Аз съм изпратен като милост, а не да искам проклятие." Сиреч, Аллах ме изпрати като милост за всички. Аз не съм дошъл да проклинам и да искам проклятие, за да бъдат сполетявани хората от беди и нещастия. Затова Пратеника на Аллах настойчиво и упорито се молел да бъдат напътени дори и най-свирепите врагове на исляма.
В друг хадис Пратеника на Аллах казва: "Аз съм Мухаммед, аз съм Ахмед, аз съм Мукаффи - последният пророк, аз съм Хашир (сплотяващия). [След мен ще настъпи Съдният ден, друг пророк не ще се появи. Аллах ще гледа делата на хората пред мен]. Аз съм пророк на покаянието и на милостта."
Вратата на покаянието е отворена до свършека на света. Защото Пратеника на Аллах е пророк на покаянието и това положение е валидно до края на света.
Когато виждал някое дете да плаче, Пророка също сядал до него и започвал да плаче с него. Когато чувал майка да стене, вопълът й стигал до сърцето му. Ето хадис, предаден от Ебу Хурейре, който е ярък пример за пророческата състрадателност: "Аз започвам да кланям намаз и искам да отслужвам тази молитва по-продължително време. После чувам детски плач и понеже знам какво би изпитала майка му, когато го чуе, бързо отслужвам молитвата."
По случай святото рождение на Пророка Мухаммед, което се пада на 19/20 март (11/12 Реби ул-еввел), публикуваме хронология на Неговия живот в следващите два броя.
zaman.bg,10 - 16 Март,Година:16,Брой: 11
0 коментара:
Публикуване на коментар