Жури с бухалки
Дефектните арбитри в "Мюзик Айдъл" зоват за съвършенство
Мартин Карбовски"Идолът" не е човек, той е място. Идолът е единственото място за изява на българското момче или момиче. Това е проблемът на вече печално известната продукция на бТВ. Идолът е място, не е звание, не е процес. Затова и толкова страсти предизвиква и затова грубостите ще бъдат повече от усмивките.
Идолът в нашата малка културна страна е единственият възможен начин на живот и единственият възможен модел на поведение. Затова толкова музикален скрап се изсипа на конкурсите на "Мюзик Айдъл". Всеки у нас смята, че е на мястото на успелите. Няма идея в главите на нормалните деца, че могат да бъдат инженери или химици. Те знаят само едно в краткия си живот - че Азис е възможен. Ако ги питаш как се става инженер и как един мост виси във въздуха, те ще вдигнат рамене - това не е в моделите им. Те са влюбени в културата на хюмнето, която представлява кариерата на един сладкопоен гей и неговите успехи, свързани с мерцедеси, карани по разбити улици. Това е единственият модел, насаждан с десетилетия и ние сега берем плодовете му. И вместо да го разберем - ние псуваме тези плодове, сякаш не са наши.
Най-известният българин е Христо Стоичков. В момента е Митко Бербатов. Във футболно отношение ние имаме далеч по-ефикасни фигури и огромни успехи, отколкото в певческо.
Но нямаме "култура на Бербатов" Имаме "култура на Азис". Ето защо културата освен процес е и място. Няма къде да риташ топка. Но имаш баня, където можеш да пееш. Имаш също така окултурени в чалгата приятелчета, които те поощряват. Те можеха да те поощрят да станеш и футболист, но, познайте - няма къде да се рита.
Всяко младо момиче, всяко момче, всеки сирак или младеж с добри родители и образование има една мечта - масовата мечта "да бъдеш чалга". За да изпълнят тази си мечта, децата са склонни да пеят дори оперно пеене. Изродите от "Мюзик Айдъл" са наши деца - никой не се пита откъде се появиха толкова много и с толкова големи малформации. Всеки им се подиграва. Не бива да риташ човек с мечта. Защото желанието да пееш е единствената алтернатива на това да бъдеш мутра, да бъдеш жесток човек, да си силен, защото ще те смачкат. У нас има само две културни влияния - тази на мутрата и тази на мутресата. В "Мюзик Айдъл" даваме възможност културата на мутресата (която си мисли, че е певица) да се изяви. Просто няма друг такъв конкурс. Но ако направите конкурс за мутроповедение с всичките му обществени кодове и изяви, ще видите, че ще се яви също така огромна част от младежта - същите тези деца, които не знаят друга алтернатива на Райко Кръвта (Бог да го прости!) и неговите певици. Няма друго на сергията на обществения живот, а на сергията на културния има само шалвари. И в тази ситуация двамата продуценти на "Мюзик Айдъл" като че ли си го връщат за всички обиди, получени в техния нелек, но и къс професионален живот. Иван и Андрей трябва да си спомнят как са се отнасяли с тях в телевизия Ден и да се опитат да смекчат удара по тези заблудени, но наши и симпатични млади хора. Те не бива да позволяват по чисто казармен начин Фънки Фатмънки да си връща на симпатичните пълни деца, като ги възпитава с психобухалката.
От това нищо няма да излезе. Не трябва да позволяват смешните Казасян и Дюран (не е "Дюран Дюран"!) да се подиграват на децата заради незнанието на английски език. Тези деца са внуци на Казасян и са дъщери на Дюран - дали и колко двамата представители на естрадата и чалгата знаят чужди езици, че скачат като фюрери на бедните деца С какво сте по-добри? С това, че сте жури? Световноизвестното жури, което одобрява световнонеизвестните? Айде малко по-скромно. Проверете английския на Фънки, Казасян и Есил - дали няма да получите причината на следствието? Освен това знаете, че вече никой на тази планета не говори правилно английски. Преди години имаше неща като произношение. Вече няма. Няма идеален английски - значи не се подигравайте на децата. Те поне имат време да го научат. Хубаво беше, че за малко в това жури беше и Филип Киркоров - той се държа светло и адекватно. Резултатът от остатъка на журито е - едни хора са извикани да им се подиграваме.
Те дори не могат да ви отвърнат. Това в България можеше да направите и без специален лиценз.
И още - Фънки си мисли, че раздава справедливост. Той поне е честен в простащината, която обгражда децата и ги скапва като хора. Хората у нас са грозни и груби, това показва Фънки. Те са свирепи и несправедливи. Те могат да ти кажат, че си дебел, при положение че самите те тежат един тон. Журито показва една великолепна житейска българска истина - че самото то не отговаря на критериите, които е поставило. Това е вече политически синдром. Журито е глупаво и неприятно. То не създава фабула, то прави видим един български дефект - дефектните крещят за съвършенство. Простете им. На тия хора сега им е паднало. Това е върхът в тяхната кариера. Сега те могат да колят и бесят. Това е все едно са избрани за депутати - колкото несправедливи неща могат да свършат, те ще ги свършат. За да се удрят утре в гърдите и да кажат - ние помагаме на младите да се развиват. Грозни като смъртта, глупави като нея и груби като живота. Разбира се - на журито не можеш да върнеш обида. У нас журито може да обижда, но ще те съди, ако ти го обидиш. Това е животът, деца! Учете се. И не правете като тях. Учете да не бъдете идиоти като хората, които ви нараниха. Журито ще си отиде. Вие оставате.
standartnews.com,10 Март 2008
0 коментара:
Публикуване на коментар