Държавна сигурност си отмъщава на своя създател

Цвета ТРИФОНОВА

Изложението е на известния комунист, съветски шпионин и резидент на съветското разузнаване, брат на застреляния заедно с Н. Вапцаров, Петър Богданов, след преврата един от висшите началници на ДС. Сведения за неговите зверства като такъв има в изобилие в книгата на пастор Митко Матеев, оживял по чудо от ада на ДС, “ В словото ти уповах”. Обаче по време на Трайчо-Костовия процес идва неговият ред и от началник се превръща в клиент на бившето си ведомство, където на свой гръб изтърпява зверски изтезания. Оригиналът беше в ръцете ми, копирала съм го.
Това е потресаващо свидетелство за комунистическия терор, за беззаконията и насилията на репресивната машина. Обаче комунистът фанатик си мисли, че това са извращения, а иначе Партията и др. Сталин не знаят за тези неща. В края на живота си обаче този човек издава книгата “Две смърти няма, без една не може” (1992) , в която си разчиства сметките с партията и с комунизма. ДС - това е развихрянето на Дяволските сили, въплъщение на Злото, взело надмощие над Доброто.
Четенето няма да ви е приятно и е много дълго - 20 стр. , но е крайно любопитно. Запазен е автентичният правопис с всички грешки - да се знае при какви условия и къде е писан текстът, на ръба на отчаянието, между живота и смъртта. Ще видите, че дори жената и майката на “народния враг”се отказват от него . Важно е да знаете, че е изнесен с огромен риск от архива на МВР през 1968 г. от Георги Марков и е използван като сюжетен материал в романа му “Покривът”.

Цвета Трифонова


Изложението ми от октомври 1951 година, пратено по канален ред до другаря Вълко Червенков, чрез него за съветския посол - за Москва тов. Шнюгову, за ПБ на ЦК, Георги Чанков, Цола Драгойчева.
ИЗЛОЖЕНИЕ
от Ст. И. Богданов, член на БКП от 1927 г.,числящ се в редовете на Ком. движение от 1920 г.,син на комун. семейство,активен партиен деец до 9.9. 1944 г., работил на ръководеща партработа от 1930 г. и от 1937 г. на ръководеща работа в органите на съв. разузнаване в България.
Целия ми съзнателен живот е преминал в служба на партията и народа. Завърших Ленинската международна партийна школа в Москва и съм възпитан и пропит с безгранична преданост и любов към СССР. Син съм на майка-героиня,брат на разстрелян от фашистите герой - П. Богданов, а зет ми Гено Петров от Варна бе зверски убит 1925 г. Във фашиски тюрм и лагери нашето семейство е прекарало над 20 години, от които на мен се падат над 4 години.
Възпитан съм и съм израстнал в непрекъсната борба за делото на комунизма, което е било смисъла на целия ми живот.' Ако в моето чудовищно мъчение и абсолютно невинното ми осъждане няма преднамерени тъмни подбуди на лица, които съзнателно заблудиха партията тогава могат да се търсят причините за позорното ми причисляване към враговете на социализма,за които аз 30 години се боря,в резултат на едно в основата си порочно следствие. Живи и на ръководни места са днес др. др. Ф.Козовски,Янко Атанасов и пр. “шпиони”, прекарали години съветски затвори. Паметни са и за др. Червенков дните на Ежов, ейността на “Куко”, когато в близост на най-авторитетното ръков. в света, бяха извършени тежк поражения сред честен партиен кадър. Тогава насилието стана източник на най-парадоксални обвинения и “признания”,които бяха надлежно “документирани” и в съда. Бдителността беше станала самоцел и обхваната от шпиономанията,имаше чувството на непогрешимост и въздесъщие ,като се опираше и криеше зад сигурния заслон на иначе правилната партийна оценка за разгаряне на класовата борба.
В 1948 г. в дълга беседа с др. Васил Коларов в двореца Кричим той ми разказваше за ужасите на ежовските дни в Москва и-отправи към мене сериозно предупреждение,особено в дър. сигурност да се пазим от такъв род увлечения, защото там ние разполагаме с неограничена власт и доверие на партията.
За едностранчивата пристрастност на ДС да вижда в хода на нашия нов живот след 9.9. всички грешки и недостатъци, като вредителски и вражески прояви и леко да се чернят ръководни кадри с прозвището, че “всички са гадове и хайдути”, аз протестирах и предупреждавах в ДС пом. министъра Христо зоз и началника Б. Чанков, като сочех и носителя на тия нездрави прояви в лицето на главния инспектор на отдел “Е” - Б. Зеев. Последният и се за мене е една тъмна личност с неясно англофилско минало до 9”9- и сг забулено настояще. Той носи “славата” в ДДС, на “специалист” следовател на получаване на най- “хубази самопризнания” на последствените му и е това растеше в очите па началството.
Аз не можех да понасям тая система на заблуждения и нагаждания.. Заблу: ждаваше се партията и съветските инструктори, които не винаги и всякъде можаха да проникнат и видят истинското положение, а справките и информациите, често с преднамеререна мнителност и плод на насилие, не винаги отразяваха истинското положение на нещата. Аз ясно и решително съм воювал против тия методи последвие, като началник на следователския отдел, последователно съм предупреждавал за това моите началници и особено Христозов, комуто като член на ЦК аз бях най-задължен да сигнализирам.А в моя писмен отчетен доклад от 1948 г. аз на основа анализа на цифрите пиша, че ние задържаме в ДС граждани без достатъчно основание и вина. Аз заявих нееднократно на Христозов,че нашите следствия ги водим против правилата на следствената наука на СССР, която ни учи,че те трябва да бъдат резултат и завършващ етап на една сериозна агентурена работка и да бъдат юридическа сила на обвинителния материал. А ние почваме почти винаги от краката за главата. Винаги ние все “много бързо” задържаме хората, които даже до това не са били разработвани (случая Л. Пановски, Иван Костов и др.) и почваме с насилие и общи въпроси да искаме от тях да си признаят шпионаж и най-тежки престъпления, които и сами не знаем. Истинските и опасни врагове разбират слабостта ни и се пазят, а други според творческата си фантазия и тоягата се “признават” в най-фантастични небивалици, за да се оттърват от тежките мъки на следствието. Заставен бях от Христозов и Танев да получа от бившия полицейски комендант на София А. Богданов фантастични “самопризнания”, че Никола Петков му дал уж инструкция за диверсионна терористична дейност. Аз получих от А. Богданов исканото, като се обявих обаче решително против, ползуването на такива монтажи, без да бъде уведомено за това ПБ на ЦК на партията. Показанието не използуваха.
По следствието на легионерския процес, началника А. Кирилов ми докладва, че задържаната И. Кършовска, годеница на един от подсъдимите, няма сериозна вина и може да я освободим. Г. Танев обаче пращал своя началник М. Тинев при Кършовска и последният и дава ултиматом или да лъже в съда и ще я оправдае,ако каже истината все равно да я осъдят на 5 години. Кършовска се явява при Кирилов и му казва,че тя ще приеме да лъже, но да си излезе. Христозов и Танев са доволни,защото Кършовска се “призна” и “натопи” исканите лица. Следователите на Ст. Богданов се обвиняваха в “неспособност” да накарат подследствените най-хубаво да си признават. А как бяха подготвени свидетелите П. Дертлиев, Децето и пр.., Христозов,Танев,Зеев, Дъ........ (не се чете), могат да поговорят за монтажните прийоми и срамните сцени,за които Политбюро би следвало да знае.
По следствието на евангелистките пастори - несъмнени американски агенти на една вражеска пропаганда. Тук бяха създадени срамни прецеденти, които разкриваха,че в ДС не всичко е в ред. Главните подсъдими, които за истинските им действия можеха достатъчно да бъдат разобличени, бяха насилвани да правят фантастични признания за един механично сглобен шпионаж. С Зянков и Михайлов се процедира така,че те полудяха от следствието, а следователят Т. Панайотов си даде оставката,защото ми заяви,че ще полудее Официална лекарска експертиза установи тоя факт. След процеса, аз отидох в кабинета на Христозов и в присъствието на Танев,осъдих методите на това следствие и казах,че в показанието има много творчество, плод на насилие. Христозов извика веднага ръководителя на следствието Л. Анев и той беше честен да потвърди в основата моите констатации. Танев и Христозов бяха много недоволни от моето “вмешателство” и викали да мъмрят следователите си ,задето са говорили пред мене по начините на следствието... Аз заявих на Христозов, че ако висши полит. съображения налагат такова отклонение, то те трябва да стават със знанието на ПБ на ЦК.
По следствието на работника Пиперов от фабрика “България”,водено от служ бата на Зеев под ръководството на съветския инструктор Трифонов. Идват при мене и искат да извърша арест на 7 души, уж членове на ЦК на легионер. организация, за което арестувания Пиперов направил пълни “признания”. Христозов даже беше резюлирал за арест. Аз трябваше да дам 21 следователи за усилен непрекъснат разпит, ЦК на партията беше сигнализиран за нов “успех” на ДДС... След като аз внимателно разгледах материалите аз силно се усъмних в истиността на признанието на Пиперов, и по силата на заповед 501, с която аз имах думата последен по арестите, отказах да извърша ареста въпреки подписа на Христозов и това, че съветския инструктор ръководи работата. Извиках и сам разпитах Пиперов, разобличих в нагли лъжи и той капитулира като с рев обясни, че всичко е измислено. Отдела направи повторна проверка, установи действително,че всичко е лъжа и Пиперов бе освободен, а аз не арестувах никакъв “ЦК”.. Аз съм уверен, ЧЕ ако бях сляпо арестувал седемтях души, които бяха очевиден вражески контингент, ако бяха подложили на непрекъснат разпит, те всички щяха да си “признаят” и конспирацията беше готова, а Христозов, Танев и Богданов да получат похвали...
Много и много са случаите, които ме караха да се боя, че в ДС ние злоупотребяваме с властта и че насаждаме в народа психоза на страх, а не на непринудено доверие в нашата опитна и справедлива дейност по разкриване на истинските врагове.
По следствието на Н. Начев, когото аз лично арестувах по заповед на Христозов. Един от моите следователи, който беше привлечен по това следствие, идва при мен и се възмути от постъпките на Зеев, който с “курвенски маниери” , както той се изрази, грубо се вмесва в работата му да дълбае в голям шпионаж. Начев след неперекъснато изтезание направи опит да се самоубие, удари следователя С. и се хвърли към стълбата. Танев и Христозов наредиха да се привинти халка на пода на следствения кабинет, да се вържат там Начев на денонощни мъки и да продължи “следствието”. В справката, която се даде в ЦК не се споменава нищо за опита за самоубийство и се изнася едностранно факта за нападение на следователя от Начев.
Аз тогава се явих при Христозов, беше във фоайето на кино “Република” и му казах за това, че следствието се изкористява, партията се заблуждава и нашата власт се дискредитира. Посочих му ежовските дни. Наскоро ме махнаха от ДС без сериозни мотиви пред мен. Аз отидох при др. Г. Чанков в дома му и като секретар на ЦК му казах, че ПБ трябва сериозно да надникне в ДДС, защото както вървят работите там, аз лично гарантирам, че и него и др. Червенков могат да се признаят в шпионаж, стига 6 мисица да ги разследваме по нашите методи в ДС. Аз и сега подържам това си становище, защото изпитах върху себе си силата на престъпното антипартийно принуждение. А тъй като отсъттува пламъка на някакъв идеал, който да те вдахновява, за да удържиш на едно такова нелепо безумие, то ти вече подчиняваш своето безразличие на клеветническата воля на следствието с надежда, че ще разкрие пред партията това безумие.

epochtimes-bg.com

pro-anti.net, Година 18,брой 9 (843)29 февруари-6 март 2008 г.