Мюсюлманинът абсолютно вярва в правото на всеки човек на свобода на мисълта и убежденията. За да гарантира това най-свещено право на всеки човек, от което зависи валидността на Изпита, в Свещения Коран Аллах недвусмислено е забранил абсолютно всякакво насилие при избора на религия.
Живеем във време, когато за съжаление се говори за сблъсък между цивилизациите, като се поставя на преден план техният религиозен произход, бивайки окачествявани като християнска и ислямска, и по този начин едва ли не съответните религии се показват за източник на конфликтите между техните последователи. За да съдържа подобна теза каквато и да било доза вярност, то доказателство за това трябва да се представи от самата религия, а не да се посочват действията и изявленията на нейни последователи, тъй като би следвало те да са валидни дотолкова, доколкото се покриват със съответното религиозно учение. Така че, както ще се опитам да разкрия в следващите редове, ислямът може да се приеме за страна в междуцивилизационен, междукултурен или междурелигиозен сблъсък само при положение, че същността и образът му бъдат изкривени в съзнанието на немюсюлманите. А за съжаление най-добрият инструмент за това е самите мюсюлмани да бъдат отдалечени от истинския дух на тяхната религия, която е наситена с обичта и милостта на Аллах към неговите създания. Затова първостепенна задача на всички добронамерени и желаещи мира хора е да направят каквото е по-силите им за правилното разбиране на исляма. В този смисъл колкото по-голямо значение се отдаде на религиозното образоване на самите мюсюлмани, толкова по-правилна представа за исляма ще придобие и обществото, в което те живеят.
За да можем да придобием максимално правилна представа за погледа на исляма към останалите хора, ще се постарая да се базирам преди всичко на двата му основни източника: Свещения Коран и Сунната, която представлява словата и делата на Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари, както него така и всички останали пророци).
Истинският мюсюлманин, ръководейки се от казаното в Свещения Коран, вярва, че е създаден, за да бъде изпитан в предаността, благодарността и обичта си към своя Създател, като основната му задача е безпрекословно да му служи. В този смисъл думата мюсюлманин идва от арабското "муслим", което означава отдал се или помирил се и е влязла в употреба като наименование на вярващите монотеисти още от Ибрахим/Авраам (Аллах с мир да го дари). Вярвайки в съвършенството на своя Създател, във всичко заобикалящо го, мюсюлманинът съзира безкрайната Му мъдрост, мощ и милост. Всичко, което притежава, е средство за изпитание и поверение, за което ще дава сметка; и това, което се иска от него, е да използва благата според желанието на своя Господ. Затова като израз на съзнанието за своето съществуване и отношението си към околния свят абсолютно всяко свое дело мюсюлманинът съпровожда с думите "Бисмилляхиррахманиррахим", т.е. "Започвам с името на Аллах Всемилостивия и Милосърдния (този, чиято безкрайна милост постоянно се проявява към създанията му)". Така че, как може да се помисли за един човек, изричайки подобни думи, да извърши несправедливост срещу което и да било друго създание. Подобно действие би означавало, че съответният човек изрича тези думи, без да ги проумява, в смисъл на някакво престъпно заклинание, с което цели да оправдае низките си цели и желания. Същевремено в този смисъл са пословични и думите на пророка Мухаммед, казвайки: "Този, който не се смилява към хората, то и Аллах не ще се смили към него." Като тази милост, която се изисква от мюсюлманина, не се ограничава само с хората, а обхваща и всичко останало. В потвърждение на това, когато Пророкът бил запитан: “Ей, Пратенико на Аллах! Наистина и за (добрините към) животните ли ни се пише възнаграждение?” Казал: "За (доброто към) всяка жива душа има възнаграждение." В този смисъл в Свещения Коран Аллах е окачествил Пророка Мухаммед като милост за световете, тъй като наставленията в низпосланата му книга и делата и действията му не са нищо друго освен израз на безкрайната милост на Аллах към всички създания. Бивайки напътени от своя Създател, както самите хора ще живеят целесъобразно, пълноценно и щастливо, така не ще и вредят на останалите Божии създания.
Мюсюлманинът вярва в правото на всеки човек
Мюсюлманинът абсолютно вярва в правото на всеки човек на свобода на мисълта и убежденията. За да може да го изпита на този свят, Създателят е дал на човека разум, който е напътил с божествени послания, илюстрирани с всичко съществуващо; и воля, която да използва според убежденията си. За да гарантира това най-свещено право на всеки човек, от което зависи валидността на Изпита, в Свещения Коран Аллах недвусмислено е забранил абсолютно всякакво насилие при избора на религия, тъй като в това право на избор се крие мъдростта от създаването на човека и от него зависи неговата вечна участ. Освен това в едно от своите слова, известявайки, че приемливостта на човешките дела при Аллах зависи единствено от намеренията, Пророкът Мухаммед също потвърждава невалидността на ислям или религиозност, лишена от искреност и убеждение. Категорично доказателство за забранеността и неприемливостта на показна принадлежност към религията също е и положението на лицемерите, преструващи се на вярващи, за които в Свещения Коран се съобщава, че ще са най-ниско в дъното на Ада. В този смисъл ислямът насърчава човека да е открит в убежденията си и се отнася с уважение, стига да не става въпрос за ощетяване на останалите членове на обществото.
Смятам, че тук е мястото да споменем неприемливостта на термина "мисионерство", когато става въпрос за призоваването към исляма, в смисъл, че мюсюлманинът няма право да натрапва убежденията си на останалите и не е отговорен за тяхното безверие при положение, че им е изложил истината, в която е убеден. По този въпрос в Свещения Коран, обръщайки се към своя пратеник, Аллах казва: "Твое задължение е единствено да им предадеш (истината), а наше - да им търсим отговорност." А друг пасаж от Свещения Коран гласи: "Кажи: Ей, хора! Вече ви дойде истината от вашия Господар, така че, който се напъти, се напътва единствено за свое добро, а който се заблуди, заблудата му е само в негов ущърб." Така че, каквито и да били военни походи или войни за насилственото налагане на исляма абсолютно противоречат на неговата същност. За мюсюлманина озаряването на сърцата с вяра е акт, който се осъществява единствено с позволението на Създателя, който най-добре познава човешките души. От думите на Аллах, в които се казва: "Наистина ти не можеш да напътиш този, когото обичаш. Само че Аллах е напътващият когото си пожелае и Той по-добре знае (искрено) напътилите се към Него" вярващият разбира, че не е отговорен за безверието на останалите, след като е изпълнил задължението си към тях, не забравяйки, че по-важното от словесното представяне на исляма в случая е личният и нагледен пример. Докато, от една страна, ислямът не държи човек отговорен за убежденията на другите, от друга страна, го насърчава към проява на обич и внимание към тях, желаейки тяхното напътствие, което прозвучава в думите на Пророка Мухаммед, когато казва: "Аллах да напъти чрез теб дори един-единствен човек, е по-добро за теб от всичко, над което слънцето изгрява и залязва." Темата има продължение
0 коментара:
Публикуване на коментар