70 000 шизрофеници у нас,20-30 000 са болните от паркинсонова болест !

70 000 шизрофеници у нас !

20-30 000 са болните от паркинсонова болест !

Около един процент от хората по света страдат от шизофрения, сочат данните на Световната здравна организация (СЗО). Това означава, че у нас от болестта са засегнати около 70 000 души, заяви проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия на семинар по повод Световния ден за борба с шизофренията - 11 април, съобщиха организаторите.

Петнайсет нови случая на болестта откриват лекарите на всеки 100 000 души. Две трети от тях изискват болнично лечение. Средната възраст, на която се открива заболяването, при мъжете е 21 години, а при жените - 27 години. Около 15-20 процента от болните се възстановяват след първия пристъп, 52 процента са без психотични симптоми през следващите две години след първия пристъп. Половината от болните са с частично нарушено функциониране след пореден пристъп, а 25 процента стават инвалиди.

С термина “шизофрения” са обединява спектър от клинични състояния. Затова не може да се направи ясна прогноза, тъй като болестта е разнородна, както по протичането си, така и по проявленията си. Основните симптоми са в сферата на преживяванията, мислите и усещанията. Сред ранните признаци, които са знак за консултиране със специалист, са значими промени в поведението, които не могат да бъдат обяснени с конкретна причина - раздяла, смърт на близък или тормоз. Това винаги трябва да е тревожен сигнал, отбелязват специалистите.

Едно от най-характерните преживявания е загубата на свободна воля и усещане за подчиненост на външна сила или чужда воля. Аспект на това преживяване е възприемането дори на собствените мисли като нещо външно, диктувано от друг. Нарушенията във възприятията под формата на слухови и сензорни халюцинации са често срещани при това състояние. Параноидните страхове са друг важен признак при шизофренията.

Смята се, че се наследява не самата болест, а предразположеността към нея. Затова шизофренията не е класическо
наследствено заболяване. Ако единият родител страда от състоянието, вероятността детето да се разболее е около 15 процента, но ако и двамата родители са с този проблем, вероятността нараства с 30 процента. Има и други фактори, които все още не са достатъчно добре определени и ако бъдат проучени, това ще подобри профилактиката в семейството или училищната среда, добавят експертите.

Те определят отношенията в семейството като много важен фактор. Родителите не трябва да подават с поведението си противоречиви послания - да казват нещо, а след това с действията си да изразяват противоположното. Това изключително много обърква израстващите младежи, посочват експертите. При половината от пациентите шизофренията протича сравнително благоприятно и при адекватно лечение и правилно отношение болните могат да водят нормален живот. Преди да се пристъпи към лечение, изключително важно е да се постави точна диагноза, за да може да се прецени дали се налага медикаментозно лечение. В България са достъпни всички медикаменти, които се прилагат за лечението на заболяването по света. Лекарствата потискат не само симптомите, но и други процеси в организма на младия човек. Затова основният проблем не е в медикаментите, а в отношението към болните и социалните фактори.

Когато се чувстват отхвърлени, нямат работа, нито семейство, това води до влошаване на състоянието на болните. Нагласите на околните са много сериозна пречка страдащите да се справят с последиците от болестта. Напоследък се утвърждава принципът, че лечението трябва да бъде в обичайната домашна среда, защото дава по-добри резултати.
Изборът зависи от нагласите на родителите. Като съчетание на домашни условия и специализирано лечение у
нас се прилагат утвърдените практики от други страни за “Защитени жилища” за хора с хронични психични заболявания, които са пациенти на психиатричните болници. В България има 11 дневни центрове с 265 места в 9 града, както и 11 защитени жилища с около 100 места.

20-30 000 у нас са болните от паркинсонова болест

Хората не познават паркинсоновата болест и често смятат боледуващите за алкохолици. Това посочи пред журналисти в Националния пресклуб на БТА Васил Настев, председател на Сдружението за достоен живот на паркинсониците в България.Повод за пресконференцията е Световният ден за борба с паркинсонизма - 11 април. Според Настев, обществото не е запознато с проблема. Паркинсоновата болест е второто най-често срещано дегенеративно заболяване на централната нервна система, което често уврежда двигателните функции и говора на засегнатите.

Броят на хората, страдащи от паркинсонова болест в страната ни, по неофициални данни е между 20 и 30 000 души, отбеляза неврологът от Александровска болница Олга Григорова. По думите й сред симптомите на болестта са треперене на крайниците, скованост, забавяне на движенията, нестабилност, залитане, депресия, деменция. Обикновено заболяването започва с треперене. Болестта засяга предимно хора на възраст над 50 години. В последните години все по-често намалява възрастта на заболяващите, като процентът на хората под 50 години е между 10 и 15.

Проблем според Настев е решението на НЗОК от началото на март, с което се изключват част от лекарствата за паркинсонова болест от позитивния списък. От организацията поясняват, че мотивите на НЗОК са свързани с това, че медикаментите са помощни, а не основни. Настев поясни, че в зависимост от конкретното лекарство, пациентите трябва да плащат месечно между 180 и 280 лева, а това е повече от пенсията на боледуващите.

неделя,11 април 2010

всеки ден / The sensible road