Кога Сърбия ще се освободи от мита за Косово?

Актът на провъзгласяване на независимостта на Косово отне 40 минути на местния парламент на 17 февруари. След 5-вековното османско владичество през 1913 г. Косово бе дадена на Сърбия с голямата подкрепа на Европейските държави. След 96-годишно сръбско владичество Косово вече е 49-ата държава в Европа, съставена от 6 етнически групи, като основната е албанската. Въпреки това митът за Косово продължава да тегне над Сърбия.
Според професора по източноевропейска история в Берлин Холм Зундхаузен важното в момента е свързано с въпроса кога Сърбия ще се освободи от мита за Косово. "Това със сигурност е труден процес, защото с Косово са свързани прекалено много митове", посочва Зундхаузен.
Същността на мита за Косово е свързана с датата 28 юни 1389 година. Тогава сърбите, които предвождат християнската армия срещу османците, понасят съкрушителна загуба на Косово поле. Оттогава загубената битка непрекъснато се стилизира като духовна победа над врага.
Макар и подхранван само от митове и легенди, митът за Косово започва да служи като централен елемент на сръбската национална идеология. От 19-и век насам митът навлиза сериозно в националната култура, прозата, лириката и особено в живописта.
В Титова Югославия митът за Косово официално беше табу. С наближаването на края на бивша Югославия и зараждащия се национализъм въпросът за Косово отново излезе на преден план. 600-годишнина от битката през 1989 г. предостави на Слободан Милошевич възможност да се възползва от мита за Косово, за да укрепи претенциите си към властта. Около един милион сърби се стекоха на Косово поле, за да отдадат почит към загиналите и да възвеличаят битката като победа, макар всъщност да става дума за поражение.
Следите на мита за Косово личат от надписите по стените на белградските улици. Но вече голяма част от сърбите в Белград са с впечатлението, че Косово е загубена кауза. Според направено социологическо проучване тези, които биха “дали живота си за Косово”, са едва 10%. Според сръбски експерт почти всички тези 10% са от ниските слоеве на обществото. Някои от сърбите проклинат основателя на Югославия Тито за това, че е дал автономия на Косово и откъснал областта от страната. Един таксиджия пък критикува националистите, като подчертава, че е лесно да се говори в Белград, а "2 млн. хора в Косово не ни искат. Какво може да направим?" По улиците на Белград може да срещнете младежи, които казват, че някога пак ще се върнат в Косово, "ако ще това да е след 20 години". Всяка крачка към "Велика Сърбия" след 1990 г. завърши с поредното разцепление за сърбите, което се отразява неблагоприятно върху психологията на населението. Голяма част от сърбите смятат, че европейската интеграция не може да се жертва с "проблема Косово", като сравняват развитието на Сърбия със Словения, която беше част от бивша Югославия.

zaman.bg,03-09 Март,Година:16,Брой:10