Откриха шест типично човешки черти у животните

Емоции, личност, култура и морал – наблюдения върху гарвани и китове доведоха до изненадващи открития за животинския свят

Серия проучвания на животинския свят, публикувани в престижното списание “Ню сайънтист”, показаха, че хората не сме толкова уникални, за колкото се смятаме. Предлагаме ви списък от шест типично “човешки” черти, които доказано съществуват и у животните.

Култура

Изкуството, театърът, литературата, музиката, религията, архитектурата и кухнята са сферите, които обикновено свързваме с културата. Ясно е, че няма друго животно, което да е постигнало такова ниво на развитие. В същността си обаче културата представлява сбор от характерните за една група навици, заучени чрез взаимно подражание и предавани през поколенията. Другите примати без съмнение притежават традиции, които са уникални за различните групи – например определен поздрав за приятелите или техника на ловуване. Още по-убедителни доказателства за наличието на култура у животните се оказват обществата на китовете. Косатките например се разделят на две отделни социални групи. Макар да живеят в едни и същи води и да се чифтосват помежду си, те имат коренно различни обществени структури и начин на живот, определен стил на общуване, различни вкусове за храна и различни техники на лов. Всички тези неща се преподават от родителите на децата.

Четене на мисли

Вероятно най-сигурният знак, че човек е проникнал по някакъв начин в мислите на друг, е способността му да мами. За да надхитрим някого, трябва да разбираме желанията, намеренията и мотивите му. Способността да приписваме състояния на ума на други хора се смяташе за уникална за човешкия род и зараждаща се едва към петата година от живота. Откритието, че бебетата умеят да лъжат, обаче наведе учените на мисълта, че способността да “четеш мисли” се развива постепенно и вероятно съществува и у други примати. Експерименти с различни породи маймуни показаха, че те разбират измамата, но способността им да разбират мислите на другите се изявява по-рядко, отколкото при хората.

Употребата на инструменти

Отдавна е известно, че шимпанзетата трошат орехи с камъни, вадят термити от дупките им с тревни стръкчета, а горилите измерват дълбочината на водата с пръчки. Няма животно обаче, което да върти оръдията на труда с такава ловкост като каледонския гарван. За да измъкне вкусните насекоми от дървесните пукнатини, той си изработва различни размери кукички и дълги, бодливи колчета, наричани стъпаловидни инструменти, като нацепва по сложен начин листа от дървото пандан с клюна си. Нещо повече – лабораторни експерименти показаха, че птицата разбира функциите на инструментите и влага завидна фантазия в планирането и изработката им. Едва ли идеята за оръдията на труда е хрумнала по еднакъв начин на хората и гарваните, но начинът, по който работят мозъците на двата вида, е смайващо еднакъв. И при едните, и при другите функциите му са силно разделени между двете полукълба, а повечето гарвани са десняци – те цепят листата с дясната страна на човките си. Гарваните от Нова Каледония карат учените да преосмислят умствените способности на първите ни предци, изработвали инструменти.

Морал

Един класически труд от 1964 г. показа, че гладните резус макаци не ядат, ако приемането на храна означава, че тяхно другарче ще получи електрошок. Същото се оказва вярно и за плъховете. Означават ли тези открития вродено чувство за морал у животните? В продължение на десетилетия учените се опитват да намерят други обяснения, но наскоро екологът Марк Бекоф от университета в Колорадо излезе с теорията, че хората не са единственият “морален” вид. Според него чувството за етика е типично за всички животни, битуващи в общества. Те научават правилата за добро и зло по време на игра и запаметяват “моралните норми, които по-късно ще бъдат приложени в други социални ситуации, като споделянето на храна, защитата на своето, пощенето и грижата за другите”.

Емоции

Емоциите ни позволяват да се сближаваме с другите. Те регулират социалните ни връзки и ни карат да реагираме гъвкаво при различни обстоятелства. Не сме единствените животни, за които общуването е нещо важно, така че защо да сме единствените, които имат чувства? Съществуват много примери за обратното. Слоновете, които се грижат за осакатен член на стадото, показват силно чувство на емпатия. Погребалните ритуали на свраките предполагат скръб. Какво кара мъжките павиани да отмъщават за нараненото си достойнство, като пишкат върху съперниците си? Водолази, освободили уловен в рибарска мрежа кит, описват поведението му като благодарствено. Да не забравяме и ентусиазираните танци на шимпанзетата, когато видят водопад – те очевидно са породени от чувство на смайване и възхищение. През последните години учените са все по-склонни да приписват наблюденията на подобно поведение като знак за несъмнено наличие на богат емоционален арсенал у всички животни.

Личност

Ясно е, че видовете, които живеят под постоянна заплаха, са по-предпазливи, а другите – по-безгрижни. Тези начини на поведение се развиват чрез естествения подбор. Откритието, че отделните животни от един вид, които живеят в едни и същи условия, показват различна степен на дързост или предпазливост, е много важно. При хората такива различия се наричат особености на личността. От страхливите паяци и дръзките саламандри до агресивните славеи и безстрашните риби, наблюденията показват, че животните не са така лишени от характер, както си мислехме. Нещо повече, нови проучвания дадоха храна на хипотезата, че личностните черти се развиват, за да помогнат на индивидите да оцелеят в по-широк спектър от екологични ниши. Тази теза се отрази и на начина, по който психолозите изследват човешката психика.

И,28.05.08