Пътешественикът,хвърлил котва на Балканите

Кристофър Делисо е един от авторите в последното издание на "Лоунли планет" за България

Марина Караконова

Фотограф: Юлия ЛАЗАРОВА

В началото на месеца в западната преса много се изписа за издателството на пътеводители "Лоунли планет". Намери се един човек от Австралия, един от авторите на прочутата поредица, който заяви, че е написал уводна статия за книжката за Колумбия, а кракът му не бил стъпвал там. Издателството се защити, след което всичко утихна. И ето че пред мен седи един друг автор на "Лоунли планет" - Кристофър Делисо, който носи името на светеца- закрилник на пътешествениците и е в екипа на последната книжка за България. От първия момент разбирах, че със сигурност е бил в България. Тестът е безпогрешен: "В България имате проблеми с хляба и водата." Тревожно изявление. Все пак в случая става въпрос за френетичното питане всеки път "колко точно филийки хляб и каква точно вода желаете", докато по света още със сядането се сервира кана вода и панер с хляб.

Като начало деловото: I am Chris from Massachusetts, US. Четири-петгодишен започва да поглъща книги за индианци и каубои, за различни континенти и страни и животните и растенията им. Някои от тях запомня наизуст. После съвсем естествено започва да пише и сам да си измисля истории. Така че много отрано е наясно, че това е нещото, което иска да прави, и че това ще е целта, която ще преследва. На 16 години изкарва лятото във Франция, после отива в Ирландия. Следва в Оксфорд, където през 2000 г. завършва специалност византология и византийска философия. Учи гръцки две години, после прекарва известно време в Гърция и Турция. Връща се в Щатите и през 2002 г. идва в Македония, в Скопие, където живее и до днес.

Седнали сме в заведение, самообявило се за ресторант, но с дух на нещо средно между механа и кръчма. Какво прави един американец в Скопие? Преди всичко седи пред компютъра, посещава няколко заведения, които много обича, обикаля провинцията и си мисли как Македония оцелява въпреки Скопие - защото в момента всички се стичат натам. Но сърцето на страната според него си оставало в селата.

"Поначало не съм човек, който би живял в градове като Лондон или Ню Йорк. За мен качеството на живот не зависи от думи като климатици или пътна инфраструктура. Като писател в Масачузетс най-вероятно щях да имам три теми: местна политика, шопинг и спорт. Тук се чувствам добре, нямам потребност дори да отида до "по-екстремни" места като Африка, а какво да говорим за Западна Европа. На Балканите има една страшно интересна среща между цивилизация и нецивилизация. Има и нещо друго, което съм забелязал: аз съм израснал в католическа среда. Като дете всяка неделя ходех на църква и слушах проповеди. Но в момента се чувствам много повече част от ортодоксалната традиция. Прекарах три месеца в Света гора, на Атон, членувам във фондация под патронажа на принц Чарлз, престоят ми беше организиран от професорите ми в Оксфорд. За мен този свят е много по-интригуващ от католическия. Той е по-сложен и по-духовен. Изобщо - чувствам се много уютно и удобно тук, включително с бабите, които си викат в междуселските автобуси, държейки кокошки и пилета за краката."

За индустрията на пътеводителите и за удоволствието от пътеписите

От 2006 г. Кристофър работи за "Лоунли планет", автор на свободна практика, каквито са правилата на изданието. Писал е за издания като "Икономист интелиджънс юнит" и "Форбс", основава и пише за http://www.balkanalysis.com/, отскоро има си блог на сайта http://www.balkantravellers.com/.

"Аз съм content provider в съвременния свят. Много е важна разликата между пътеводителя и пътеписа. В първия случай си изключително ограничен, най-вече като обем. Тук през цялото време дилемата е кое да оставиш и кое да махнеш, така че да се вместиш в зададения ти брой думи. Всичко е много практично, става дума за индустрия. Пишеш за хора, които в общия случай само ще минат през тези места, и имат нужда от най-практична информация. Разпитваш като луд за разписания и маршрути, логистика, възможен транспорт и връзки. Хората смятат, че това си е като ваканция, но всъщност е тежка работа.

Нещо, за което много съжалявам за последното издание например, е, че трябваше да пропусна Плевен. Така че - извинявам се на плевенчани с обещанието, че в следващото издание със сигурност ще го включим.

Естествено, че харесвам много повече пътеписите. Свободата там е несравнима. Тук няма факти, а впечатления. Подушваш нещата. Тук помниш залез, реплика на човек, атмосфера. Винаги съм харесвал страничните пътечки, маргиналните, неизследвани места. Там са интересните истории, легенди, отношения между хората. Точно това се опитах да направя в "Скритата Македония" (Hidden Macedonia, House Publishing). В крайна сметка днес хората имат толкова възможности да пътуват, особено след появата на нискобюджетните полети. В този смисъл е най-добре да продадеш твоите места - там, където знаеш, че хората ще се впечатлят, а няма да има откъде другаде да научат.

Мисля, че тепърва голямото предизвикателство пред тази професия ще е не толкова да дава информация, а да предаде усещане.

Балканите

Най-удивителното място за него е едно македонско село, Торбеши, и познанството му там с двама души, които са най-близки приятели: единият говори турски и се нарича македонски мюсюлманин. Другият не знае турски, но твърди, че е турчин, не македонец. Ситуацията е резултат от следната сделка: турското правителство се споразумява с албанското да разменят две общини - в едната има предимно турци, в другата - албанци. Парадоксът е, че турците взимат община с албанци, а албанците - с турци.

"Странно е, че колкото повече се приближаваме до 2012, толкова повече започва да прилича на 1912… Наистина национализмът става по-силен. Жалко, че той не може да се разреши като бизнес - че имаш изгода, признавайки малцинство. От това със сигурност печели туризмът."

България

Любимо място: Пловдив - "защото има много стари градове по света, но те са като музеи, а тук животът тече в самия град".

За първи път идва в България през 2002 г. Село Равда. Първият му спомен е смазващият път до мястото, който изминава с автобус от Скопие. Било късна вечер. По едно време автобусът спрял насред нищото и шофьорът казал на него и спътничката му: "Виждате ли този път? Все по него ще вървите и след два километра сте в Равда. Аз продължавам за Слънчев бряг." На сутринта първото нещо, което вижда през прозореца си, е местното клише: мечка, която танцува на гайда. После - менютата с четири страници салати и четири страници алкохол. После всяка година идва тук, най-вече в София, на път за Турция.Но преди година обикаля страната три месеца. Тогава се заравя в живота на Левски, тогава са и разговорите му с Димитър и Розалия Кирови от Пловдив.

"Хората в България са по-отворени и по-работливи. Например тук непрекъснато ме питат в качеството ми на чужденец, а и като човек, който в известен смисъл е в този бизнес, правилно ли правим едно или друго, как може да се подобри? В Македония не е така - сякаш са твърде горди за да питат."

Колкото до строителната треска, разтресла цялата държава: "Ужасно е, вижда се, че, липса какъвто и да е план, освен това е смущаващо, че зад тях се крият незаконни схеми. Толкова е просто - като унищожиш мястото, никой повече няма да дойде! Има и друго, всеки иска да отваря механи и хотели и всички те са еднакви - как да ги различа едно от друго, за да ги опиша?"

Един факт, който не е за подминаване. В последното издание на пътеводителя някои цени са по-ниски на места от споменатите в предишния. Става дума за по-малки места, като Копривщица и Трявна например. Което означава само едно - спад на туристите.

Или Кристофър, който носи името на светеца - закрилник на пътешествениците.

И,22.05.08