сряда, 14 май 2008 г.

Защо толкова трудно забравяме травматичните спомени


Ген и ензим ги запечатват в мозъка, показа ново изследване

Емоционалните спомени за травматични събития като катастрофи, войни или сериозни болести се съхраняват от мозъка по особено интензивен начин, съобщи сайтът „Сайънс дейли”. Точно това прави възстановяващата терапия толкова трудна. Учени от Университета на Цюрих в Швейцария успешно проследиха молекулярните основи на тези силни и особено натрапчиви спомени. Фразата „посттравматично разстройство” е в устата на всички заради завръщащите се от Ирак войници и жертвите на катастрофи като унищожителното земетресение в Китай. Проблемът обаче не е нов и е типичен за случаи, в които хората преминават през екстремни ситуации. Известно е, че емоционалните спомени както за положителните, така и за отрицателните случки се отпечатват особено дълбоко в мозъка. Това е причината те да оказват особено силен ефект върху поведението ни. В случая с мрачните възпоминания те дори могат да поставят сериозни спънки пред начина ни на живот. В резултат на това ние сме склонни да избягваме места, аромати или предмети, които ни напомнят за травматичното изживяване, тъй като тези стимули могат да отключат опустошителни тревожни състояния и нервни разстройства. Професорът по клетъчна невробиология и молекулярни и когнитивни науки от Цюрихския университет Изабел Мансуй и екипът й успяха да покажат, че ензимът калциневрин и регулиращият ген Zif268 решително определят интензивността на емоционалните спомени. Това откритие свърза за първи път регулаторните процеси в синапса, които отговарят за емоционалните спомени, с процесите в клетъчното ядро. Събуждането на особено натрапчивите спомени за късо време изисква участието на мозъчни молекули, които не само се активират бързо, но и контролират ефективно сигналните пътища на трайно запазената в мозъка информация. Ето защо протеиновата фосфатаза калциневрин, която има отрицателно въздействие върху ученето и паметта, се оказа най-добрият кандидат за проучванията на швейцарския екип. Учените използвали опитни мишки, защото процесите им на заучаване на нова информация са почти същите като тези при хората. Освен това вече са разработени ефективни тестове за преценка на поведението им. В експериментите изследователите приучили мишките да свързват вкуса на захарен разтвор с гадене. Тази асоциация оставя ефекти, траещи много месеци. В рамките на този период мишките избягвали захарния разтвор. С помощта на интензивни тренировки обаче учените ги отучили от отвращението им към сладкото. Мансуй обясни: „Емоционалните спомени не се изтриват лесно. Потискащите отрицателни спомени трябва да се заменят активно с положителни.” Според нея е важно да се разбере, че негативните възпоминания не се заличават, а просто отиват по-назад в списъка с приоритети на мозъка ни и биват засенчени от новите положителни спомени. „Този процес не е окончателен и пълен, тъй като приоритетите могат отново да се пренаредят”, обясни Мансуй. Проучванията на амигдалата – мозъчният регион, отговорен за емоционалните възприятия, показаха, че мишките, у които бил създаден лошият спомен, произвеждат по-малко от ензима калциневрин от останалите. Тъй като калциневринът е отрицателен регулатор на заучаването и паметта, стабилното запаметяване изисква намаляване на активността му. За да докажат това, учените активирали и деактивирали ензима в мозъците на различни мишки. Оказало се, че веществото, което е ключово и за изграждането на имунни защити, контролира за колко време един приятен спомен може да замени травматичния. Активирането му засилило и изявяването на регулаторния ген Zif268 в амигдалата. Той управлява дейността на много важни гени, които участват в обработката на паметта. Стимулирането му засилило спомените у опитните животни точно както деактивирането на калциневрина. Така за първи път бе доказана функционалната връзка между активността на ензим в мозъка и регулирането на клетъчните ядра от ген. Разбирането на молекулярните връзки на паметта е сериозна стъпка към разработването на терапии за различни посттравматични рзстройства и неврози.

И,14.05.08

0 коментара:

Публикуване на коментар