Промените остават основно на думи, а ГЕРБ следва едно към едно идеите на БСП !
Янина Здравкова
 |
След като месеци наред и Дянков, и Нанев обвиняваха БСП за плачевното състояние на болниците, което налага болезнената реформа, сега те правят абсолютно същото като социалистите. |
Тихомълком ГЕРБ спря здравната си реформа. Въпреки уверенията на премиера Бойко Борисов, че тя тече, въпреки заклинанията на вицепремиера Симеон Дянков, че предните правителства ги е било страх, за разлика от това, което ще доведе промените до завършек. Въпреки обещанията за по-качествено здравеопазване и по-малко кражби в системата тези управляващи с нищо не се отличават от предните. Напротив, на принципа на пробата и грешката те стигнаха до абсолютно същите изводи и действия като предходните. Единствената разлика е типичният за това правителство прийом - първо много шум и говорене и чак след това замисляне и връщане към здравия разум.
Метаморфози
Преди месец правителството изглеждаше решено на революция. Парите на здравната каса за 2010 г. бяха намалени с около 500 млн. лв., тъй като в криза управляващите не могат или не искат да дадат повече. Със закон бяха наложени делегирани бюджети на всяка болница, т.е. фиксирани пари, над които касата не плаща независимо колко пациенти са лекувани. Бюджетите съответно бяха намалени средно с 40% спрямо парите, получавани от болниците през 2009 г. Целта - дисциплиниране на системата, спиране на отчетите на мъртви души и източването на НЗОК. Парите за здраве да отиват за здраве, а не за кражби.
Касата наложи тежки правила за сключване на договори с болниците, според които те трябва да имат поне по двама лекари на трудов договор за всяка от нужните специалности в съответните отделения. Обяснението - ако няма достатъчно лекари, които да осигуряват 24-часов прием, болниците не предоставят качествени здравни услуги и не следва да получават пари.
Така заявените намерения щяха да доведат до фалити в около 160 малки лечебни заведения - общински и частни. Спестените за оцелелите пари обаче щяха да са само около 130 млн. лв. - недостатъчни да компенсират намаления бюджет, тъй като отдавна е ясно, че големите държавни болници харчат и крадат най-много, а не малките. Щеше да се стигне до листи на чакащи и още по-големи дългове в големите болници, силно влошен достъп до лечебница в по-малките населени места и редица инциденти, тъй като спешната помощ не е достатъчно подготвена. Тоест нито до кой знае колко повече пари за системата, нито до спиране на големите течове и далавери, а още по-малко до качество за хората, които трябва да пътуват или да чакат с месеци за операция.
Естествено последва огромен обществен отпор. Срещу реформата се обявиха партии, неправителствени организации, общини, лекари, синдикати - в общи линии почти всички освен самите реформатори. Появиха се съмнения, че реформата цели приватизация на сектора за жълти стотинки. Дали по тази причина, или защото управляващите осъзнаха, че промените няма да доведат до нищо добро, започнаха компромиси. Най-важният беше, че министър Дянков тържествено обеща да отпусне още 350 млн. лв. за болниците, благодарение на което пък колегата му Божидар Нанев обяви, че болниците ще получават пари за всяко отчетено лечение и над делегираните бюджети. Но, разбира се, само след щателни проверки дали това лечение действително се е провело. Така на практика системата се връща към досегашния си принцип на действие - плащане за отчетен случай.
Колкото и МЗ, и касата да се кълнат, че ще правят проверки до припадък, отдавна е ясно, че да се спрат злоупотребите с подобен контрол, във всяка болница трябва да има по един одитор 365 дни годишно. А такива няма. Надписването ще продължи до изчерпване бюджета на касата.
Паралелно с това се оказа, че лечебните заведения с 0 договора с касата за месец са намалели двойно - от 21 на 12, тъй като са успели да отговорят на условията. Общинските болници с над 50% орязани договори, т.е. реално застрашени от фалит, са 35. След това властта обяви, че ще направи компромис за 20 болници в трудно достъпни места и те ще работят без нужните специалисти. Излиза, че от цялото упражнение ще пострадат отдавна фалиралите болници в Трън, Кула, Радомир и Брезник плюс няколко частни. Останалите ще посвият по някое отделение, а вездесъщото "качество" минава на заден план. Всичко ще си продължи по старому напук на революционния плам на Симеон Дянков.
Дежа вю
След като месеци наред и Дянков, и Нанев обвиняваха БСП за плачевното състояние на болниците, което налага болезнената реформа, сега те правят абсолютно същото като социалистите.
Когато здравната каса, управлявана от кадри на БСП, установи, че принципът за плащане на отчетен случай води до свръххоспитализация, отчет на мъртви души и все повече преразходи, през 2008 г. тя реши да ограничи приема в болница и въведе идентичен на делегираните бюджети механизъм. Нарече го регулативен стандарт или на по-прост език - лимити. Всяка болница имаше спуснат лимит пари, с които да лекува през годината. Разликата със сега беше, че парите не бяха намалени, а останаха колкото предходната година. След като половин година касата се правеше, че спазва лимитите, оказа се, че по закон това е невъзможно и НЗОК е длъжна да плаща за всяка отчетена дейност, за която не е доказано, че не е фиктивна. Затова и касата обяви, че ще плаща над лимитите, но само след проверки. Целта беше да се спре или поне забави ръстът на хоспитализациите, а не те да намалеят. И касата почти успя в това - в последните 2 години поне няма резки увеличения в броя на "лекуваните" в болница.
Също през 2008 г. като метод за ограничаване на разходите и осигуряване на качество касата за пръв път въведе изискването за наличие на един лекар специалист на основен трудов договор за сключване на договор по съответната пътека. Така отново щеше да се ограничи движението на лекари гастрольори, които работят за по няколко часа седмично в общинските и частните болници, да се намалят договорите на лечебниците и съответно да се застраши съществуването на част от тях. И тъй като БСП не е ГЕРБ, касата беше принудена да започне да прави компромиси за отдалечени болници и редки специалности още преди да започнат протести. Ефектът от промяната беше, че се ускори предизвестеният край на болниците в Кула, Трън, Радомир и Брезник.
Единствената разлика между тогавашните действия на НЗОК и настоящите реформи е, че преди година и половина касата опита да спре настъплението на доста скъпите болници и отделения за инвазивна кардиология, които започнаха да никнат навсякъде в страната. Три такива болници гълтат около 50 млн. лв. годишно, т.е. колкото една трета от общинските лечебници. Сега обаче не се е чуло точно тези скъпи болници да имат проблем с договорите.
И като стана дума за скъпи болници, първото нещо, което ГЕРБ направи, когато пое здравното министерство, беше същото, което направи и БСП преди 4 години - смени част от директорите на големите държавни областни и университетски болници. Точно болниците, които трупат огромни дългове, където се правят търгове за ремонти, апаратура и лекарства за милиони, а съмненията за размерите на корупцията са най-мащабни. Болниците, от които трябва да започнат реформата и контролът. Засега ГЕРБ подобно на БСП не дават особени признаци на активност в тази посока и нищо чудно да спазят традицията кражбите да не се спират, а само да се канализират в по-правилната политическа посока.
Еволюция
Да, здравната система е консервативна и не допуска резки движения. Това отдавна си е ясно и трябва да сме благодарни, че дори и настоящите управляващи успяха да го разберат, макар и в 12 без, но все пак, преди някой да пострада. Сега те дават заден, което е добре - макар статуквото да е неприемливо, то е поне по-безопасно от хаотичната революция. Оттук нататък има два пътя. Единият е в бавни промени, които да ограничат неефективните разходи и на големи, и на малки играчи, да осигурят спешната помощ и адекватни медицински грижи на отдалечените места.
Другият път е крепене на статуквото, от което системата да си остане нереформирана и недофинансирана - поле за експерименти на следващите революционери.
Лекари от многопрофилната болница в Омуртаг протестираха в началото на февруари срещу ниския бюджет, определен от здравната каса - 140 000 лв. годишно, при положение че на болницата са й нужни 35 000 лв. на месец. Протестиращите направиха неуспешен опит да затворят главния път София-Варна.
0 коментара:
Публикуване на коментар