В търговската мрежа на България повече от 1300 (хиляда и триста) хранителни продукти са имали генно-модифицирани съставки показва проучване за 5 год. назад оповестено от депутати.
Българско национално радио / Бг Таймс
.....
Леле, ама аз това го ям, бе?!?
Евстати Генов
Лъсна доклад за количествата на ГМО в храните у нас !
|
Дебатът за генномодифицираните храни може би ще се окаже закъснял. Тези продукти отдавна са влезли в хладилниците, а оттам – в стомасите ни, но просто не сме били добре информирани.
От 2004 година в България работи лаборатория за контрол на ГМО. Тя изследва за наличие и количествено определяне на генетично модифицираните организми в храните. Анализите се извършват със съвременна техника.
В лабораторията се изследват продукти, съдържащи соя, като: брашно, концентрати за колбаси, соеви аналози на месото, мляко, сирене, кашкавал, пастет, вафли, шоколад и така нататък. Също и такива, съдържащи царевица – брашно, качамак, хляб, чипс, снакс, пуканки. Изследват се и ориз и оризови продукти.
Допустимите граници на ГМО в храните у нас са под 0,9%. Резултатите от работата на лабораторията обаче са били засекретени, досега.
Депутати от „Синята коалиция” ги показаха и попитаха – защо са крити, след като се твърди, че ГМО не вредят на здравето.
Когато погледнете храните, в които ГМО са над 0,9%, със сигурност ще си кажете: „Леле, ама аз това го ям”.
Миналата година например сред изследваните храни с наднормено количество ГМО са шпеков салам „Народен”, траен шпек „Бургас”, сурови кебапчета, кренвирши, колбас „Камчия”, наденица „Елит”, вафли и така нататък.
От 2004 всяка година резултатите показват над 10 продукта, в които има наднормено количество ГМО. Ето някои от тях:
2004
витабел – аналог на месото с над 2% ГМО, царевичен тостерен хляб „Златна Добруджа“ – над 2%. Корнфлейк „Оликорн“ също с над 2%.
2005
царевично брашно „Мако“ – тип 800, с над 2%, телешки колбас и кренвирши „Кики“, кюфтета и кебапчета „Дидо“ и траен колбас „Бургас“ – всички със съдържание над допустимите норми.
2007
шпек „Народен“ – 1,17%, хамбургски колбас – 1,74%, царевичен снакс, царевичен грис – 0,99%, и царевичен хляб – 2%.
2008
вафли Лачита – над 2%, мини вафли „Фемили“ – над 2%, вафла „Кредо“ – над 2%, лецитин течен – над 2%, салам „Добрич“ – 2%, пражки кренвирши – 1,28%, салам „Пловдив“ – 2%, Карловски луканкови пръчици – над 2%.
2009
шпек „Народен“, сурови кебапчета, наденица „Елит“, сух шпек „Витамес“ , колбас Камчия – пълен със соев лецитин, и обикновени вафли с лек лимонов крем със съдържание на ГМО над 2%.
След като изнесоха данните, сините се зарекоха, че ще внесат предложение поне ¼ от етикета на дадена стока да бъде с обозначението – ГМО.
Тези продукти да са на отделни щандове в магазините. Освен това да се забрани продаването на подобни продукти в близост до училища и детски градини, защото, както е видно, сред продуктите с открито наднормено количество на генномодифицирани храни са любимите за децата чипсове и снаксове.
Десните искат още да се забрани използването на ГМО в детските храни.
Мотивите на сините са, че мненията на учените за въздействието на ГМО върху здравето на хората не са еднозначни, а хората трябва да правят информиран избор.
днес.бг / Бг Таймс
.....
Сините обвиниха МЗ, че не следи за храни с ГМО над нормата !
24.02.2010
Ива Иванова
Ваньо Шарков
От СДС алармираха, че здравното министерство не спазва задълженията си по закона за храните.
Ваньо Шарков изтъкна, че МЗ трябва да поддържа на сайта си публична информация за всички разрешени за употреба и продажба в страната храни, съдържащи ГМО, което не се прави.
Той подчерта, че на пазара има много салами, вафли, снаксове и други хранителни продукти с над 2% ГМО.
Шарков представи изследване за генно-модифицирани организми в България за периода 2004г.-2009г., от което е видно, че на пазара изобилстват храни с ГМО, съдържащи над 2% подобни съставки.
За това Синята коалиция настоява Здравното министерство спешно да изпълни задълженията си.
Сините внасят в парламента проект за променив Закона за храните, който предвижда съответните комисии по храните да предоставят публична информация за съдържащите се в хранителните продукти ГМО.
От МЗ опровергаха, като посочиха, че информация за ГМО може да бъде намерена на две места - тук и тук.
Освен това се предлагат забрани, като например в детските храни да не се влагат ГМО; храни, съдържащи ГМО, да не се предлагат в детски градини, ясли, училища и около тях.
Синята коалиция настоява и в закона да влезе изискването за обозначаване на етикета на храните за съдържание на ГМО, като това обозначение да не бъде по-малко от 25% от големината на опаковката на съответния продукт.
По-късно от Министерство на здравеопазването разпространиха своята позиция по въпроса. От там посочват, че на сайта на здравното ведомство е публикувана изчерпателна информация за ГМО и съдържанието им в храните.
Тя може да бъде намерена на две места тук и тук.
От МЗ допълват, че съгласно изискванията на Закона за храните и Регламент на ЕС през 2004 г. в страната е създадена Национална лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ.
Там се изследват храните в България за наличие на генетично модифицирани организми.
От МЗ допълват, че според нормативната база у нас на етикиране подлежат продуктите, в които има ГМО над 0,9%.
Резултатите се оповестяват на сайта на РИОКОЗ - София град: www.sriokoz.com.
Там всяка година се публикува и отчет на Националната лаборатория за контрола на ГМО в храните, както и седмичен отчет на изследваните проби и резултатите от тях.
Когато има несъответстващи проби съответната инспекция ги санкционира с актове и наказателни постановления, допълват от здравното ведомство.
От 2004 г. до края на 2008 г. са проверени 1128 проби. В 75 от тях е установено, че има съдържание на ГМО над 0.9%. Здравните инспектори са взели и съответните мерки за слагането на етикети върху тези продукти от производителите или вносителите им.
нюз.бг / Бг Таймс
.....
Направиха лаборатория за изследване на ГМО !
24.02.2010
Към Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е оборудвана специализирана лаборатория за анализ на генетично модифицирани организми, която ще функционира като инструмент за контрол на ГМО в околната среда.
Това е първата в България лаборатория, която ще изследва проби от околната среда.
Оборудвана е с четири автоматизирани системи - за пробоподготовка, апарат за класически PCR анализ, апарат за количествен PCR анализ в реално време и система за генетичен анализ.
Лабораторията разполага с три отделни работни помещения. Екипът се състои от специалисти, доктори на науките, по молекулярна биология и молекулярна генетика. Предстои дейността на лабораторията да бъде сертифицирана и да бъдат разработени програми за контрол на ГМО в околната среда.
За осъществяване на ефективен контрол лабораторията ще извършва:
• Качествен анализ за определяне наличие на генетично изменена ДНК в проби от околна среда.
• Количествен анализ за определяне процента на генетично изменена ДНК, сравнено към обща ДНК в дадена проба.
• Секвениране /метод за анализ/ и доказване на генетично изменена ДНК.
Министър Нона Караджова вече е направила необходимите постъпления за присъединяването на лабораторията към Европейската Мрежа на ГМО лабораториите. Очаква се това да се случи на 25 февруари 2010 г. в Испра (Италия), когато ще се проведе Управителен съвет на организацията.
Членството ни ще осигури бързото внедряване на стандартизирани методи за контрол на ГМО в Република България.
ГМО мрежата е единствената по рода си платформа от експерти на ЕС, които играят значима роля при разработването, идентификацията и стандартизацията на методи за пробонабиране, детекция, идентификация и количествено определяне на генетично модифицирани организми в широк спектър от продукти, включително и на проби в околната среда.
Мрежата се състои от 100 национални лаборатории, които представляват 27-те държави - членки на ЕС. Тази европейска лабораторна общност функционира на принципа на взаимно сътрудничество. Членовете на ГМО мрежата имат осигурен достъп до базата данни от хармонизирани и стандартизирани методи, които иначе остават недостъпни.
нюз.бг / Бг Таймс
.....
Генетично модифицИрАни организми в храни
Дефиниция
Генетично модифицираните организми са продукт на генното инженерство. Това са организми, чиито генетични характеристики са били променени чрез вмъкването на модифициран ген или гени от друг организъм, използвайки техниките на генетичното инженерство. В директива на Европейската Комисия 2001/18/ЕС в Член 2(2) е посочена следната дефиниция – “„генетично модифициран организъм“ (ГМО) означава организъм, с изключение на човешкия организъм, в който генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация” (1 Директивата). Първата рекомбинантна бактерия е създадена 1973 мофицикацията представлява експресия на салмонелен ген в E.coli. (Cohen at all, 1973)
Масовото отглеждане на генетично модифицирани растения започва през 1995 г.
Днес основни производители на ГМ растения и култури са САЩ, Индия, Южна Америка, Канада, Китай и др.
Примери за генетично модифицирани растения
Растителен вид | Характеристика |
Соя | Устойчивост към хербициди |
Соя | Високо съдържание на олеинова киселина |
Рапица | Устойчивост към хербициди |
Рапица | Високо съдържание на олеинова киселина |
Царевица | Високо съдържание на лауринова киселина |
Царевица | Устойчивост към насекоми – вредители |
Ориз | Устойчивост към хербициди |
Папая | Устойчивост на вируси |
Домати | Забавено зреене |
Домати | Устойчивост към насекоми-вредители |
Домати | Устойчивост към хербициди |
Захарно цвекло | Устойчивост към хербициди |
Култивиране и производство на генетично модифицирани култури и растения
В света
През 2007 общо площите, засети с ГМ растения са нараснали с 12 милиона хектара на общо 114 милиона хектара. Най-голямо увеличение се наблюдава при царевицата – 10 милн хектара. ГМ растения с комерсиални цели се отглеждат в 23 страни, 12 от тях развиващи се.
Обработваеми площи в милиони хектари в генетично модифицирани растения в световен план за периода 1996- 2007 (GMO Compass )
Като цяло се наблюдава увеличаване на площите засети с ГМ култури в световен мащаб. По конкретно завишаване на площите, засети с ГМ култури се регистрира в Индия (+2.4 милн хектара ГМ памук), Бразилия (+3.5 милн хектара ГМ соя ), Парагвай (+0.6 милн хектара ГМ соя) и Южна Африка (+0.4 милн хектара предимно с ГМ царевица)
Страните с най-голямо производство на ГМ растения в милиони хектара са САЩ - 57.7, Аржентина – 19.1, Бразилия – 15.0 и Канада 7. Съгласно бюлетина на Агенцията по агробиотехнологии (ISAAA) и годишния отчет относно състоянието на култивиране в света 12 милиона фермери употребяват ГМ растения
В Европейския съюз
Легалното култивиране на ГМ култури в Европа е възможно. Новата законодателна рамка, относно одобряването на ГМ храни и фуражи действа в целият Европейски съюз. Все пак, чрез национали регламенти и наредби, които са в действие в различни страни-членки култивирането на ГМ растения е ограничено. Такива страни са Австрия, Германия , Унгария.
До момента има два вида царевица, разрешена за култивиране в Европейския съюз МON810 и T25.
Генетично модифицирани храни
Терминът “Генетично модифицирани храни” се отнася за храни, които се състоят от или съдържат или са произведени от ГМО.
Такива са например: соеви изолати и гранулати, растително масло, добито от генетично модифицирани соеви зърна или семена от рапица; витамините, които се добавят към плодови сокове или зърнени закуски, произведени с помощта на генетично модифицирани бактерии; захарта, произведена от ГМ захарно цвекло. Тези съставки впоследствие се преработват в храни - например в тесто, произведено с олио от ГМ култура, сладкарски изделия, произведени със захар от ГМ захарно цвекло, полуфабрикати с многобройните им съставки и т.н. Не бива обаче да се смята, че всички тези продукти съдържат съставки, произведени от ГМО.
ГМО регулационна рамка
С развитието на модерната биотехнология, редица генетично модифицирани организми са одобрени за търговски цели. Появата на генетично модифицираните организми предизвика оживени дебати сред обществото във връзка със свободата на избор от страна на потребителя да купува или не храни, съдържащи генетично модифицирани организми. За да се спазва този принцип в над 40 страни са въведени с регламенти гранични стойности за съдържание на ГМО. В случаите на наличие на ГМО над тези стойности това трябва да бъде отразено на отразено на етикета. Например в Европейския съюз тази стойност е 0,9%, в Корея 3 %, в Япония 5 %. В Китай например има изискване за етикетиране на 17 групи продукти независимо от количеството на ГМО.
През 2004 г. в сила влезе нова законодателна рамка за всички 25 страни-членки на ЕС относно генно-модифицираните храни. Основните европейските политики са създаване на стриктни стандарти за безопасност на храните, опазване здравето на хората и защита правото на информиран избор на потребителя. Регламент 1829/2003 се отнася до храни, съдържащи или състоящи се от ГМО (напр. царевица), както и храни, произведени от ГМО (напр. царевично нишесте), които сами по себе си не са живи ГМО. Регламентът се прилага за храни и фуражи и третира въпроси за опазване здравето на потребителя, безопасността и етикетирането на храните. Продуктите, разрешени за пускане на пазара, са включени в Регистъра на Общността за ГМ храни и фуражи, достъпен за широката общественост.
Европейското законодателство въвежда строги изисквания за използването и пускането на пазара на ГМ-храни. Според европейско законодателство всеки ГМО трябва да получи одобрение от Европейската комисия преди да бъде пуснат на пазара като семенен материал или използван в храни и фуражи на пазара на ЕС. Одобрението се дава при определени условия, осигуряващи защита здравето на потребителя. Продуктът трябва да е безопасен и да не застрашава човешкото здраве или здравето на животните, да е безопасен и за околната среда. ЕС определя етикетирането като най-важното средство за гарантиране свободата на избора, която се изисква от европейското законодателство. Когато ГМО се използват като храни, това трябва да бъде посочено ясно върху етикета. По този начин всеки потребител има правото и възможността да направи "информиран избор". Изключение от това правило са храни, които съдържат генетично-модифициран материал под 0.9% и когато се докаже, че това е в резултат на техническо неизбежно замърсяване с ГМО. Този праг се прилага само за съдържание на разрешени в ЕС ГМО. Всички производители, доставчици и дистрибутори трябва писмено да информират купувачите си за съдържание на ГМО в произведените или предлагани от тях храни. За целта всички лица по хранителната верига трябва да въведат системи за поддържане и предоставяне на информация и документация относно наличието или отсъствието на ГМО в храните. Това задължение е посочено в Регламент на (ЕС) 1830/2003.
С присъединяването на България към Европейския съюз в обхвата на здравния контрол се включат проверки за изпълнение на изискванията за етикетиране на храните, които съдържат ГМО, разрешени от ЕС.
Контрол на ГМ храни в България
Контролът на пазара се осъществява от РИОКОЗ по годишен план, изготвен от Министерство на здравеопазването, включващ всички групи продукти. Извършват се системни проверки по документи и се набират проби на случаен принцип от цялата страна. Годишно се анализират между 250 – 300 проби. Този брой проби е адекватен за страната ни. Контролът и пробонабирането се извършва съгласно Ръководство за контрол на генетично модифицираните храни, издадено от Министерство на здравеопазването.
България не може да нарушава съществуващата законодателна рамка и прилага Европейското законодателство директно по отношение на контрола, етикетирането и проследяването на ГМО в храни – Регламенти 1829/2003 и 1830/2003. В НАРЕДБА за изискванията за етикетирането и представянето на храните е направена директна препратка към Регламенти 1829/2003 за прякото му прилагане.(чл. 24а)
Етикетирането е задължително при откриване в продукта на ГМО над 0,9 % (процент генетично модифицирана ДНК от таргетната ДНК или ако става дума за соя – процент ГМ соева ДНК от цялата соева ДНК в продукта). На етикета трябва да се укаже генната модификация и уникалния идентификационен код.
С направените изменения и допълнения в Закона за храните и чрез директното прилагане на Европейското законодателство в България, като страна-членка, се въведе стандартизираната процедурата за разрешаване пускането на пазара на генетично-модифицирани храни, както и изискванията за осигуряване на тяхната безопасност, контрол и проследимост.
Процедури за регистрация на ГМО
Генетично модифицирани (ГМ) храни могат да бъдат използвани в Европейския съюз, само ако са преминали строга оценка на безопасността и риска както за здравето на човека и животните, така и за околната среда. Процедурите за оценка и разрешаване на ГМ храни, са определени в Регламент (ЕО) № 1829/2003 за ГМ храни и фуражи, които влязоха в сила през април 2004 г. и в Директива 2001/18/ЕО относно съзнателното освобождаване в околната среда на ГМО, която влезе в сила през март 2001 година.
Основната роля е оценка на възможните рискове за човешкото здраве и здравето на животните и околната среда играе Европейският органа по безопасност на храните (EFSA) (www.efsa.europa.eu).
Тези оценки се извършват от ГМО експертната група или както е известен ГМО панела. Експертната група обединява висококвалифицирани експерти от различни европейски страни с широк опит в областта на своята компетентност. Експертната група извършва оценки на риска и изготвя научно становище и съвети към управляващите риска. Нейната работа е оценката на риска въз основа на прегледа на научна информация и данни, с цел оценка на безопасността на даден генетично модифициран организъм. Това помага да се осигури стабилна основа за европейските политики и законодателство и подкрепя управляващите риска при предприемането на ефективни и навременни решения.
EFSA не разрешава пускането на пазара на ГМО. Това се извършва от Европейската комисия и Европейският съюз (ЕС) държавите-членки. Ролята на EFSA, е строго ограничена да дава научни становища на Европейските институции и държавите-членки, като се прави цялостна оценка на всички възможни рискови фактори и евентуални хранителни въздействия на предназначението на ГМО.
Разрешени за употреба в България ГМО и продукти от тях са тези, които са разрешени и в Европейския съюз. Това са: 5 вида памук, 12 вида царевица, 3 вида рапица, 3 вида соя, 1 вид захарно цвекло. Всички те са одобрени за пускане на пазара като продукти, съдържащи, състоящи се от или произведени от генетично модифицирани организми. На Интернет страницата на Националния център по опазване на общественото здраве може да се намери списък с разрешените за употреба ГМО като храни и фуражи в Европейския съюз и тези, които са изтеглени от процедура на регистрация :
(http://ncphp.government.bg/bg/news/34-news/434-2010-01-27-09-12-29.html)
Неразрешени ГМО в Европейския съюз – нулев толернас
Ленено семе - FP967 (CCD Triffid)
Ориз – LL601
Ориз - Bt 63
Царевица Bt10
Царевица 59132
През 2004 г. беше създадена Национална лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ за да покрие нуждата от изследване на храните в България за наличие на генетично модифицирани организми /ГМО/, съгласно изискванията на Закона за храните и Регламент (ЕС) 1829/2003 за генетично модифицирани храни и фуражи.
В Националната лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни се изследват следните видове продукти:
- Соя и продукти, съдържащи соя като: соево брашно; соеви гранулати/изолати/концентрати, предназначени да се влагат в колбасарското производство; колбаси за наличие на модифицирани соеви съставки в тях; соеви аналози на месото; соево мляко, сирене „Тофу”, кашкавал, пастет и пр.; соев лецитин, използван при производството на вафли и сладкарски изделия; вафли и шоколадови изделия за съдържание на соев лецитин, произведен от генетично модифицирана соя.
- Царевица и царевични продукти като: царевично брашно; качамак; царевичен хляб; царевичен чипс/снакс; попкорн.
- Ориз и оризови продукти.
Националната лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към Столична РИОКОЗ контролира продуктите в търговската мрежа, в производствата и от внос. Честотата на проверките от Регионалните инспекции се определя съобразно годишния план за Държавния здравен контрол /ДЗК/.
Постъпилите за изследване на ГМО проби се анализират за наличие на генетично модифициран материал в тях. В случай на установен положителен резултат се провеждат допълнителни специфични изследвания, съгласно Регламент (ЕС) 1829/2003 с цел да се докаже дали генетичната модификация е разрешена за употреба в храни в Европейския съюз. Ако генетичната модификация е разрешена за употреба, т.е. извършена е оценка за безопасност от Европейския орган по безопасност на храните, количеството се сравнява с нормата от 0,9% за съдържание на ГМО, посочена в Закона за храните и Регламент (ЕС) 1829/2003. Пробите с наднормено съдържание подлежат на задължително етикетиране, съгласно Регламент (ЕС) 1830/2003 относно проследяването и етикетирането на ГМО.
Министерство на здравеопазването / Бг Таймс
.....
Десетки храни с ГМО се продават у нас, алармират от Синята коалиция !
Илия Вълков
Десетки храни с генномодифицирани организми (ГМО) се продават от години на българския пазар. Това обявиха в парламента от Синята коалиция. От формацията разпространиха сред медиите и изследване на Министерство на здравеопазването върху генномодифицирани храни за периода 2004- 2009 година, което обаче не е било до момента оповестено. Резултатите показват, че ГМО се съдържа в някои марки соеви и царевични продукти, кюфтета, салами, снаксове и корнфлейкс.
От Синята коалиция настояват комисията да оповестява на сайта на здравното министерство всяка информация за храна с ГМО. От формацията искат в детските храни да бъде забранено използването на генни мутанти, а храни с ГМО да не се продават в близост до училища и детски заведения. На всяка храна с ГМО да има и надпис, който да е поне една пета от големината на опаковката, допълниха още от Синята коалиция. Тези предложения ще бъдат предложени и като проектотекстове в закона за ГМО, който ще бъде гласуван на второ четене. Ето какво каза още Ваньо Шарков от Синята коалиция:
„Министерството на здравеопазването от години не изпълнява своите задължения, произтичащи от Закона за храните. В Закона за храните изрично е записано, че Министерството на здравеопазването поддържа на своя сайт списък на всички разрешени за употреба в България, разпространени в търговската мрежа харни, съдържащи ГМО. Такова нещо на сайта на Министерството на здравеопазването няма. Затова настояваме министърът на здравеопазването и неговите предшественици по най-бързия начин да отговорят защо тази информация я няма. След като всичко е безопасно, защо българските граждани са лишени от тази информация? Защо комисията, която е към неговото министерство, комисията, която отговоря за безопасността на храните, съдържащи ГМО, е задължена да подписва декларация за неразгласяване на поверителна информация? Кое е толкова поверително в храните, съдържащи генно модифицирани организми, след като те са безопасни?"
дарик радио / Бг Таймс
.....
КОНТРОЛ НА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ХРАНИ ЗА 2009 г.
През 2009 г. са анализирани 262 проби за ДЗК: 6 бр. соя зърно; 60 бр. проби соеви концентрати/соеви гранулати/соеви изолати и соево брашно; 61 бр. месни продукти; 9 бр. соеви аналози на месото; 26 бр. вафли; 19 бр. соев лецитин; 12 бр. шоколад и шоколадови изделия; 28 бр. царевично брашно; 15 бр. царевичен чипс; 6 бр. царевичен хляб; 8 бр. пуканки; 2 бр. хранителни добавки; 9 бр. царевица зърно; 1 бр. ориз.
От изследваните проби в 33 бр. проби соеви концентрати/соеви гранулати/соеви изолати и соево брашно, 24 бр. месни продукти, 2 бр. соеви аналози на месото, 4 бр. соев лецитин, 1 бр. хранителна добавка, 6 бр. царевично брашно, 2 бр. царевичен хляб и 2 бр. пуканки беше установено наличие на ГМО в допустимите граници /под 0,9% ГМО/ и следователно тези продукти не подлежат на изискванията за етикетиране.
Нестандартни проби, които би следвало да бъдат етикетирани са:
- КРЕНВИРШИ. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Перник, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
- КОЛБАС ШПЕК. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Враца, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
- СУРОВИ КЕБАПЧЕТА. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Пазарджик, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
- КЕБАПЧЕ ОТ СВИНСКО МЕСО. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Сливен, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
- СУРОВА НАДЕНИЦА. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Стара Загора, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
- СУХ ШПЕК - ТРАЕН ВАРЕНО ПУШЕН САЛАМ. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Търговище, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
- КОЛБАС. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Русе, с резултат 1,98% ГМО, българско производство.
- 6 бр. СОЕВ ЛЕЦИТИН. Пробите са предоставени за изследване от Столична РИОКОЗ - 1 бр., РИОКОЗ Русе - 1 бр., РИОКОЗ Пловдив - 3 бр. и РИОКОЗ В. Търново - 1 бр., с резултат над 2,0% ГМО, внос от Гърция.
- 1 бр. СОЕВ ЛЕЦИТИН. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Русе, с резултат 1,75% ГМО, внос от Испания.
- СОЕВИ ГРАНУЛАТИ. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Русе, с резултат над 2,0% ГМО, произход Сърбия.
- СОЕВ ГРАНУЛАТ. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Габрово, с резултат над 2,0% ГМО, произход Бразилия.
- ВАФЛИ ОБИКНОВЕНИ С ЛЕК ЛИМОНОВ КРЕМ. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Бургас, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
- БЯЛО СОЕВО БРАШНО. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Пловдив, с резултат над 2,0% ГМО, внос от Сърбия.
Схема за изследваните проби за 2009 г. -
българско производство и от внос:
След провеждане на анализите, протоколите с получените резултати се изпращат до съответната РИОКОЗ, предоставила пробата за изследване и РИОКОЗ, на територията на която е обекта на проверка, а те от своя страна уведомяват обектите на проверка и предприемат съответните мерки. При установяване на наднормени стойности /над граничната стойност 0,9% ГМО/ се уведомява и Министерство на здравеопазването.
http://www.sriokoz.com / Бг Таймс
0 коментара:
Публикуване на коментар