от ydan на фев 16th,2010
Повече от 20 години масовият потребител в България се храни с евтини колбаси, произведени от генетично модифицирани животни. Месото се внася основно от страни с традиция в развиването на ГМО като Бразилия и Аржентина. Купува се в огромни количества, има отлични вкусови качества и е евтино. ГМО месото се смесва с остатъчни суровини от нашенски добитък и отива на пазара за радост на бедния пенсионер и работника с празни джобове. И естествено, на етикета никъде не пише за наличието на кайма от ГМО.
„Блажиш ли, блажиш, дядо попе?”, както се казва в една реклама. „То не е блажно, бе серсем! Дори не е истинско месо”, би трябвало да е отговора.
Всичко това става още от зората на демокрацията и добива масови размери след пробива на големите месопреработвателни частни заводи. Макар че досега няма известен случай ГМО салам да е навредил на някого. По-скоро това би могъл да бъде един от методите за преборване със световния глад, отколкото мотив за забрана.
В световен мащаб са известни много случаи на отглеждане на ГМО култури, които имат ниска себестойност и са устойчиви на вредители. Страни като Китай, Филипините и Малайзия са доста напред в тези технологии. В местното население там има недостиг на витамин „А” и много от хората имат проблем със зрението. Затова местните учени са модифицирали и отглеждат специален сорт „златен ориз” – „Golden rice”, който е богат именно на такива вещества.
Над 60 процента от памука в света е генномодифициран. Дори и в България има разработен ГМО памук. Той е тестван в продължение на 2 години, преди да бъде приет закона срещу ГМО през 2005-а година. Памука е създаден преди 10 години от доц. Божин Божинов, декан на Агроикономическия факултет към Аграрния университет в Пловдив, и от баща му инж. Максим Божинов, който е най-добрия селекционер на памук в България.
Засега в ЕС е позволено отглеждането единствено на ГМО царевица, която съдържа протеин, убиващ насекомите вредители. В Азия обаче се отглеждат и други култури като соя и памук. Подобни ГМО продукти според авторите им са много по-полезни и безвредни от биоземеделските, които обработват растенията с разрешени, но убиващи всичко отрови. У нас такава соя се използва масово при производството на вкусните кебапчета с цена около 50 стотинки. Добър апетит!
razkritia / The sensible road
0 коментара:
Публикуване на коментар