петък, 18 юни 2010 г.

Свободното предоставяне на услуги не е никак свободно


Длъжна ли е България да плаща за лечение на свои граждани в ЕС ?


Медицински разходи,
правени в чужбина, не
се поемат "на сляпо"

Длъжна ли е България да покрива разходите на свои граждани, които заминават за чужбина с цел да се лекуват? Въпросът има повече от един възможен отговор. На част от проблемите в това отношение се спира Бистра Узунова.

Сред предимствата на ЕС е правото на свободно придвижване на хора и свободното предоставяне на услуги (в това число и медицински). Медицинският туризъм в Европа става все по-печеливш бранш. Германци ходят да си правят зъбни протези в Унгария, да лекуват ставни заболявания в Чехия или да си оперират катаракт на очите в Испания. Повечето от тях са привлечени от по-ниските разходи в други държави от Общността.

Не се финансират терапии
в чужбина, които нямат
доказан медицински ефект

Българските пациенти, които търсят лечение в чужбина, обикновенно са водени от друг интерес: в повечето случаи се касае за терапия, каквато не се предлага в родината им. Важен мотив е и международната слава на някои чуждестранни медицински центрове.

Кой заплаща разноските?

Действащото правило изисква страната, в която живее пациентът, да издаде формуляр Е 112, в който да потвърди, че е съгласна той да се лекува в чужбина и да поеме изцяло или частично разходите за това. Националният орган - в случая това е НЗОК - обаче не е задължен да издаде на всеки желаещ въпросния европейски фурмуляр. Задължение има само в случаите, когато България не предлага определен вид терапия или лечебни процедури за дадено заболяване. Тук има и едно ограничение: някои алтернативни терапии, които нямат доказан медицински ефект, не могат да бъдат финансирани от националните здравни каси, дори и да не се предлагат на национална територия.

Националната здравна каса е в правото си да откаже издаването на формуляр Е 112 и при наличие на друг, сравним метод на лечение в страната. Германските здравни каси отказват например да поемат здравните разходи за специална, тип имунна терапия срещу тумори, правена в чужбина, при която се инжектират отслабени по сила вируси, с аргумента, че в страната е възможна химио- и лъчетерапия, които имат същото въздействие. Касите имат право да откажат лечение в чужбина дори и тогава, когато в родината си пациентът е принуден да чака за дадена терапия, която в чужбина може да му бъде предоставена незабавно.

Свободното предоставяне на услуги не е никак свободно

Медицинският туризъм - все по-печеливш бранш

Медицинският туризъм - все по-печеливш бранш

Интересно е да се изчака решението на Съда на ЕС по жалбата на един български пациент, лекуван в Германия, и отказа на Националната каса да поеме разходите му. Оттам по всяка вероятност ще бъде внесена решаваща яснота по някои основни въпроси.

Европейският парламент от години насам се бори за разширяване на правата на пациентите в рамките на ЕС и правото им на свободен избор на лекар и място за лечение. Срещу това има значителни съпротиви от Европейския Съвет - т.е. от изпълнителната власт на Общността, включително поради нежеланието на определени страни, "на сляпо" да поемат медицински разходи, правени в чужбина. Най-добрият случай за една страна в Общността е, когато медицината й е толкова добре развита, че с качеството на услугите и обслужването да привлича пациенти от чужбина. Това създава работни места и привлича пари отвън. От подобно нещо България засега е твърде отдалечена.

Автор: Б. Узунова, Редактор: Е. Лилов


Радио "Дойче веле" / The sensible road

0 коментара:

Публикуване на коментар