Наши доктори почват с 4000 във Франция

Само младите лекари работят на 2 места, докато се утвърдят като име

Наши доктори почват с 4000 във Франция

Болници плащат по 500 евро отгоре, ако се трудиш само за тях, казва д-р Веселин Йовчев

Д-р Веселин Йовчев е специалист по анестезиология. От началото на 2009 г. работи в общинската болница на парижкото предградие Сен Жермен. Преди да замине, завеждаше отделение в университетската болница "Св. Анна" в София и бе главен асистент в катедрата по анестезиология и интензивно лечение в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Зад гърба си има специализации в Белгия, Япония и университетската болница в Лил, Франция. Преди няколко дни д-р Йовчев пристигна със съпругата си, 13-годишната си дъщеря и 11-годишния си син, за да изкара летния отпуск на Българското Черноморие. Какъв е стандартът на лекар с неговата специалност в чужбина, какво можем да вземем от френската здравна система и как изглежда отвън реформата в българското здравеопазване от дистанция - попитахме д-р Йовчев.

фото "стандарт"

- Как се чувствате отново у дома, д-р Йовчев?

- Много добре. Не съм си идвал повече от година. Успях да се видя с много приятели. София ми се стори много чиста. Бях приятно изненадан, че на пазара "Ситняково" са направили красив фонтан.

- Интересувате ли се как върви здравната реформа в родината?

- Разбира се, следя новините по сателитната телевизия и в агенциите. Колеги изразиха притесненията си заради делегираните бюджети, които въвежда НЗОК, които ще ги принудят да правят листи на чакащите. За разлика от България френската здравна каса не плаща лечението на 100%, а 70-80 на сто. Останалите разходи се поемат от здравни застраховки в частни фондове, които са различни по размер според броя и вида на екстрите. Който няма такава застраховка, пък плаща кеш.

- Има ли листи на чакащи във Франция?

- Има, но не заради финансови лимити, а защото всички държат да се лекуват в най-добрите държавни болници. Тези, които не искат да чакат, отиват в частни болници, където си плащат. За консултация с някои специалисти също се чака. Например, за да се консултираш с офталмолог, можеш да чакаш месец и половина. За преглед при дерматолог също се чака. Не зная дали причината е заради недостиг на тези кадри или заради по-големия брой пациенти.

- Проверки на агенция "Медицински одит" в 20 български болници установиха, че половината от стентовете за отпушване на кръвоносни съдове са поставени необосновано. Има ли такива порочни практики във френските болници?

- Има нарушения, но те са символичен процент, тъй като се осъществява строг контрол чрез електронната информационна система. В същото време лекарите имат свободата да преценяват какви изследвания да назначават, дори и да са по-скъпи.

- У нас предстои някои по-малки болници за активно лечение да се трансформират в лечебници за долекуване. Ще се закриват и дублиращи звена в здравни заведения, които се намират на близко разстояние.

- Такива трансформации вървят през последните години и във Франция, след дълго обмисляне, тъй като системата е много консервативна. Например двете общински болници - в Сен Жермен и в Поаси, които са на 8 км една от друга, постепенно са обединени в една структура. По този начин администрацията е съкратена наполовина, премахнати са и дублиращите отделения. По-нататък има идея да се построи нова, по-голяма болница, която ще се намира по средата между двете предградия. Преди време хората от малките градчета негодували, че болничната помощ се окрупнява.

Сега са доволни, ако има лечебно заведение
на 20 км

от жилището им, защото в бъдеще може да се наложи да пътуват и 100 км.

- Какво ви накара да грабнете куфарите за Франция в началото на миналата година?

- Бях на 39 г. и си дадох сметка, че ми омръзна да чакам 10 г. да се случат обещаните положителни промени. Със съпругата ми, която също е лекар, решихме, че във Франция децата ни ще получат по-добро образование. Приятели непрекъснато споделяха, че в последния клас на елитни столични гимназии децата им почти не ходят на училище и губят времето си по кафенетата.

- Оправдаха ли се очакванията ви?

- Записахме децата в английски колеж, където цари ред и дисциплина. Заниманията са целодневни - от 9 до 17 часа. Никой ученик няма възможност да напусне училището, тъй като вратите са затворени. Ако има свободен час, учениците имат две възможности - да отидат в училищната библиотека или в компютърната зала.

- Как ви приеха в болницата. Говори се, че французите са резервирани към чужденците?

- Във Франция и в другите европейски страни има глад за лекари, особено за моята специалност. Новите ми колеги ме приеха топло, държаха се съвсем непринудено. Дойдох по покана на мой колега, който от 15 г. работи като анестезиолог в същата болница. Шефът на клиниката му казал: "От теб съм много доволен, надявам се и твоят приятел да работи така". Регистрацията в техния лекарски съюз става бързо, само по документи. Много важно е да владееш перфектно френски език. Там се работи по-лесно отколкото тук, защото няма напрежение, всичко е уредено. Не мислиш дали здравната каса ще преведе парите, защото от това зависи заплатата ти. От тази сума се плащат и разходите за ток, вода, лекарства, медицински консумативи и т. н.

- На какъв принцип заплащат труда на лекарите?

- Заплатата се определя от дружеството по определената специалност и държавата в лицето на здравното министерство. Лекарите са разделени на ешелони според придобитата специалност, натрупания трудов стаж и квалификацията. Новаците могат да се класират от I до IV ешелон, където основната заплата варира от 4000 евро до 6500 евро. За изчезващи специалности от рода на реанимацията болничните шефове имат право да дадат и по-висока заплата - включително и сума, определена на VII ешелон. Хубавото е, че месечното възнаграждение не зависи от броя на болните - все едно е дали ще подготвя за операция трима души или 30. По този начин се избягва опасността от необосновани хоспитализации, целящи единствено да се вземат парите по дадена клинична пътека. При това някои пътеки са по-добре оценени, а други по-зле. Така някои оператори са ощетени и взимат 800-100 лв., докато сърдечни хирурзи взимат възнаграждения по 10 000 лв. и нагоре. В същото време работата на първите не е нито по-лесна, нито по-малко отговорна.

- Френската здравна система предлага ли допълнителни финансови стимули?

- За дежурствата се плаща отделно. Месечната сума е около 50% от заплатата.

- Възможно ли е да се докарват допълнително средства в частен кабинет или болница след работното време? Тази практика е доста популярна у нас.

- Подобно поведение не се толерира от тамошната обществена здравна каса Securite sociale. Нямаш и възможност, защото си тръгваш от болницата не в 14 часа, а в 18 часа и усещаш как умората те надвива. Работа на частно си позволяват само млади доктори, които са на изпитателен срок. След първата година, ако покажат качества, те имат възможност да подпишат постоянен трудов договор. В документа има клауза за 500 евро месечен бонус, ако работиш само в тази болница. Това е нещо като компенсация за лекарите в държавните болници, тъй като колегите им в частните болници взимат по-големи заплати.

- Стигат ли ви парите?

- Живеем, без да се лишаваме от нищо, въпреки че съпругата ми все още не работи. Наели сме хубаво жилище, можем да си позволим почивка два пъти годишно. Направи ми впечатление, че банковите служители се отнасят с огромно уважение към лекарите. За тях това са хора, инвестирали много пари в образованието си. От друга страна, това е една от най-добре платените професии. За жалост в България все още говорят за лекарите като за дребни мошеници и маскари. С дни се пише, че доктор е хванат с 20 лева подкуп. Вярно е, че сме бедна държава, но трябва да има протекция на здравните заведения от страна на правителството. Френската държава всяка година покрива солидни дефицити в болниците. Правят се и много инвестиции за задържане и привличане на добре подготвени медицински кадри. У нас също се инвестира, но в скъпа медицинска апаратура. На Запад са разбрали, че техниката може да се купи за месец-два, но един добър лекар се изгражда поне 15 г. Чул съм, че лечебно заведение на 300 км от Париж привлича доктори с по-атрактивна заплата, поема билетите за TGV-то (високо скоростен влак - бел. ред), дава кола на разположение. Френската здравна система

осигурява на лекарите и големи отпуски

в размер на 5 седмици. Дават се допълнително още 20 дни, тъй като докторите работят повече от задължителните 35 часа труд на седмица. За дежурствата в събота и неделя има допълнителни компенсации.

- Много ли български лекари работят във Франция?

- Аз знам за 8 наши анестезиолози, които работят в болници в Париж. Впрочем във Франция има доста лекари от различни държави. Например в болницата в Сен Жермен са назначени румънци, молдовци, германци, австралийци. Ако в България дойде чужд доктор, ще го гледат с известно недоверие, във Франция обаче не е така. Има нужда от медицински кадри и правят всичко възможно, за да ги привличат.

Румяна Милева

вс / The sensible road