петък, 23 октомври 2009 г.

Какво е качеството на хляба,който консумираме и какви проверки са необходими, за да сме сигурни в качеството му ?


Асоциацията на хлебопроизводителите: Няма как да изследваме всеки хляб !

23.10.2009

Какви проверки са необходими и как да сме сигурни, че хлябът, който консумираме, е качествен !

Асоциацията на хлебопроизводителите: Няма как да изследваме всеки хляб

Какво е качеството на хляба, който консумираме и какви проверки са необходими, за да сме сигурни в качеството му ?

Няма как да изследваме всеки хляб, тъй като и хлебопроизводителите и видовете хляб, които се предлагат на пазара, са изключително много, подчерта в студиото на "Тази сутрин" Богомил Николов, изп. директор на Българската национална асоциация на производителите. В България това още не може да се реализира, защото е скъпо и държавата не го подкрепя финансово.

Наличието на проверки също въздейства като коректив върху производителите, защото така те се стремят към подобряване на качеството, каза още той.

Държавата прави проверки, контрира Борис Инчев, председател на Браншовата камара на индустриалните производители. Той посочи, че на него са му правили такива, при това - спонтанно. Това е контрол за безопасност на храните, а не на качеството им. Най-вече, за мен, трябва да се контролира обикновената проста хигиена, заяви той.

Ръженият хляб е противопоказен за някои хора и има по-ниско енергийно съдържание, каза още Инчев. Ръжен хляб на 100% не се прави, той трябва да съдържа към 80% ръжено брашно и останалото е пшеничено, обясни още той и добави - ръженият хляб е по-кисел, по-плътен, не бива да е бухнал и трябва да е влажен.

Ръженият хляб е този, който съдържа над 50% ръж, като на етикета задължително трябва да пише колко е процентното му съдържание, каза Инчев.

Когато се извършва една проверка в производствен обект, се проверява абсолютно всичко - от началото на производствения процес до крайния продукт, подчерта д-р Нелия Микушинска, нач. сектор "Безопасност на храните", към Министерство на здравеопазването.

До момента проверките, които са правени по указания на министерството или по сигнали не са установили наличието на оцветители в хляба, каза на свой ред д-р Светла Асенова, нач. сектор "Специализиран контрол" в столичен РИОКОЗ.

Репортаж по темата:

Кой хляб е по-диетичен и по-полезен? Ръженият, пълнозърнестият или белият. Каква е тайната на диетичния хляб.

Случвало ли ви се е, когато избирате хляб от магазина, да си купите по-тъминя, защото смятате, че е по-диетичен? Вероятно вярвате че лишенията от бял хляб си струват. Ще се наложи да ви разочароваме.

"Повечето от производителите ползват така наречените "ръжени миксове", които всъщност съдържат в себе си оцветители. Това са оцветителни бои, фактически те придават тъмен цвят на хлебната средина, както и на кората, което дефакто дава някакво основание на производителите да наречат хляба ръжен. Аз лично не съм срещал никъде хляб от 100 % ръжено брашно. Може някъде да има, но не съм го виждал. Това са компилация от съставки и е далеч от достойнствата на истинския ръжен хляб", коментира проф. Гроздан Караджов, Университет по хранителни технологии.

Ръженият хляб наистина е диетичен и по-полезен за здравето от белия. Но вероятността да си купите от магазина истински, а не боядисан, е минимална.

"В крайна сметка човек, ако си купи бял хляб, той поне знае, че това не е нещо оцветено и не са сложени някакви трици и така нататък. За да заприлича или на ръжен, или пълнозърнест, защото има и такива случаи - продава се хляб тип грахам, а се ползват нехранителни трици", допълни Караджов.

Как да може да си набавим хубав черен хляб и да се избавим от боята, набухвателите и останалите трикове на хлебопроизводителите. Отговорът на този въпрос знае столичанинът Борис Кирилов.

"На мен ми се наложи по здравословни причини да търся по-диетичен хляб. И като си направих едно проучване, установих, че е най-добре да си го правя хляба", заяви той.

Преди една година Борис си купува домашна машина за правене на хляб. Уредът му струва 90 лева. От тогава Борис започва да сваля тегло.

"Не напълнявам. аз бях 20 кг. по-тежък. Може да има коректни хлябове и производители, но не мога да разчитам. Реших сам да си го правя хляба, жена ми не се занимава. Нали мъжът трябва да осигурява хляба на семейството", каза той.

Домашната пекарна струва от 65 до 200 лева в зависимост от марката и екстрите, с които разполага. Как се прави хляб с такава машина?

750 грама брашно; слагаме 2 грама захар - 2 щипки и се сипва сместа

"Маята е 40 ст, брашното - зависи какво брашно. специално тази смес струва 2,70 по веригите. Към 2,40 излиза един хляб. Но като се има предвид, че от него излиза килограм, килограм двеста и десет, значи тук трябва да се направи корекцията. Е, това е цялата философия - всичко е сложено", каза още Борис.

Проготвянето на сместта за хляба отнема 5 минути, останалото е работа на машината. Тя го смесва и пече сама. Себестойността на хляба, който проготвяте сами, е малко над тази в магазина, но качеството и съставките са гарантирани.

б>т>в / The sensible road

0 коментара:

Публикуване на коментар