Проверка на лабораторията за контрол на храните установи
Тъпчат вафли и колбаси с ГМО
Вкарват соя и царевица мутанти от Бразилия и Аржентина
Монитор
В евтините колбаси често попада генномодифицирана соя.
Паулина Йоргова
01.03.2011
Вафли, колбаси и месни консерви с наднормено съдържание на генномодифицирани организми са открили през миналата година специалистите от единствената у нас лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни, която се намира в столицата. През 2010 г. от направените 654 проби,
в 20 е имало отклонения, които превишават нормата от 0,9 %
за съдържание на разрешена генетична модификация. Това съобщи за „Монитор” ръководителят на лабораторията Любина Донкова. Най-често има генетично променени съставки в соевия лецитин, откъдето попадат във вафлите и различни сладкарски изделия. Соев гранулат пък влиза в месните произведения, в резултат на което с ГМО се оказват и колбасите. През миналата година е открита същата субстанция и в месни консерви. Този анализ е направен по заявка на клиент, всички изследвани проби се оказали наднормени, а той се отказал от вноса на консервите.
В сравнение с предишни години направените проверки са много повече, те се извършват по линия на държавния здравен контрол или пък по заявка на клиенти, повечето от които са били митници. Разширен е и обхватът на изследванията, запитвания е имало от цялата страна, уточни Донкова.
На анализ са подлагани соево и царевично брашно
царевично и соево зърно, популярното сред хората на диети соево мляко, майонеза и тофу сирене, както и готови за консумация царевичен корнфлейкс, пуканки, ориз и оризови продукти. В световен план това са най-често модифицираните продукти. Те обаче се променят генетично, за да се изхранят гладните народи, а у нас няма никакви основания за навлизането им. В България да отглеждаш ГМО култури, при положение че нямаш потребност, води до съмнения, че някой е получил пари за да се експериментира на наш гръб, смята проф. Христо Мермерски, водещ експерт по здравословно хранене у нас.
Контролира се особено внимателно и соевият лецитин, който е основна суровина при направата на вафли и сладкарски изделия. Тази суровина също е от внос, но щом влезе във вафлите и сладкишите, води до наднормени стойности, а готовата продукция получава български етикет.
Непредвидимите ефекти от употребата на тези храни
ще се появят след 15–20 години, категоричен е професорът. А тогава ще бъде много късно по отношение на редица заболявания, затова той препоръчва да се храним само с естествени продукти. Достатъчно е да заменим сутрин хапчето витамини с един морков, а други ценни елементи може да си набавим от червената и черната боровинка, вместо да ядем синтетични добавки.
Суровините с наднормени показатели се внасят главно от САЩ, Аржентина и Бразилия. В тези страни няма толкова строги изисквания, каквито са наложени в Европейския съюз. Веднага след като се установи наличие на наднормено съдържание на ГМО добавки се уведомява Министерството на здравеопазването и клиента, ако това е правено по негова поръчка. Макар продуктите да пристигат у нас със сертификат от производителя, добре е вносителят да поръча сам изследвания, за да е сигурен какво предлага на пазара. Дори при наднормени стойности
на етикета трябва да се посочи, че съдържа ГМ съставка
а крайните потребители сами да изберат дали да ядат от тази храна.
През миналата година голям производител на детски бисквити е разбрал след поръчано от него изследване, че в соевият лецитин, който ще ползва, има наднормено съдържание на модифицирани добавки. Той изтеглил опасната суровина, осигурил друг лецитин, който бил в нормите, и произвел лакомствата за малчугани. Има и добросъвестни производители, констатира Донкова. По принцип глобите са доста високи след последните законови промени. Според Закона за храните санкцията е 15 000 лева за физически и 30 000 лева за юридически, после стават 30 000 лева и 70 000 лева съответно за повторно нарушение.
Всички продукти с констатирани нарушения се изтеглят от пазара при повторно нарушение, ако генетичната модификация е разрешена. В този случай тя е преминала оценка на риска от Европейската агенция по безопасност на храните и се счита за безвредна. На етикета обаче трябва да е упоменато, че дадена храна съдържа генномодифицирани продукти.
Ако става дума за забранена съставка, тя трябва незабавно да бъде изтеглена и да бъде върната в държавата, от която е пристигнала у нас.
.
За десет години - един етикет
За последните десет години в асоциацията „Активни потребители” е попадала само една храна, на чийто етикет пише, че са включени ГМО съставки, каза за „Монитор” изпълнителният директор Богомил Николов. Според него законовото изискване големината на буквите, с които се указва, че има ГМО съставки да бъде 25 на сто от големината на етикета е достатъчно, но остава проблемът с продажбата на храна в заведенията за обществено хранене, където на качамака не пише от какво е произведен. Никой не може да каже също така дали пуканките в киното, които най-често са американски, не са модифицирани.
Той смята, че резултатите от изследванията на лабораторията трябва да се огласяват в публичното пространство, когато има засечени нерегламентирани съставки. Всички глоби в потребителското законодателството са малки според Николов, с изключение на заложените в Закона за защита на конкуренцията. Не глобата, а публичността трябва да стряска фирмаджиите.
.
Млякото от 65 000 ферми вън от евростандартите
Между 60 000 и 65 000 ферми в България не покриват към момента европейските изисквания за хигиена на млякото. Това съобщи вчера зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров. От фермите, които все още не отговарят на стандартите, пазарните субекти са около 24 000 стопанства. Ако млякото им не отговаря на европейските стандарти, то ще бъде забранено за продажба и става единствено за собствена консумация. През ДФ „Земеделие” за подпомагане на млечния сектор са на разположение 80 млн. евро от гарантирания бюджет по 121-ва мярка на ПРСР и 20 млн. лв. държавна помощ под формата на кредитен ресурс с референтна лихва от 6%.
.
Изменен картоф с нежно име проби в ЕС
През март 2010 година Европейската комисия разреши отглеждането на генномодифицирани картофи "Амфлора" на територията на ЕС. Решението предвижда условия, които гарантират, че семената на “Амфлора” няма да се разпространяват в околната среда. За тях са отделени 2500 дка в Европа, от които 1500 в Чехия.
Въпреки взетите мерки от страна на регулаторните органи, държави като Франция, Италия, Австрия, Полша, Люксембург и Унгария остават противници на ГМО.
Единственият генномодифициран сорт картофи в ЕС - „Амфлора“, е напълно безвреден според Европейската служба по безопасността на храните (EFSA). Изобретеният от европейски химически гигант картоф Amflora е безопасен и се използва единствено за индустриални цели и за храна на животни, твърдят създателите. Картофената скорбяла се използва при производството на много продукти като хартия, текстил, индустриални лепила.
.
98 на сто от територията на страната е защитена
Върху 98% от територията на нашата страна е забранено да се отглеждат генномодифицирани организми. Фиксирането на такава буферна зона от закона за ГМО е постижение на националното законодателство. До него се достигна след дълги дискусии по темата между природозащитниците и народните избраници, които в крайна сметка приеха становището, което запазва земите у нас чисти. Тяхното решение гласи да се спазва 30 километра разстояние от защитените площи по НАТУРА 2000.
Забраната включва и освобождаването и отглеждането на ГМО на по-малко от десет километра от стационарни пчелини и на седем километра от площи с биологичен начин на производство.
Всъщност забраната за отглеждане на ГМО в границите на защитените територии и защитени зони от националната екологична мрежа, както и на разстояние по-малко от 30 километра, остава същото както при мораториума, който действаше преди това у нас.
.
вдн / The sensible road
Още:
Тостерен хляб "Златна Добруджа", минивафли "Фамили" и шпек "Народен" съдържат генно модифицирани организми (ГМО) ! :::
Марс и Нестле
0 коментара:
Публикуване на коментар