Антон Радичев: Купувам си лекарства от Америка, там са по-евтини! Антон Радичев в сцена от спектакъла "Волпоне" на Народния театър
Пукал съм ребро и тъпанче по време на снимки, споделя големият актьор
Кино- и театралният любимец Антон Радичев е роден на 6 юли 1947 в София. Зодия Рак. През 1974 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Още същата година го “прилапват” в елитната трупа на Народния театър. Участвал е в над 40 игрални филма, сред които „Маневри на петия етаж“, „Оркестър без име“, „Под игото“, „Хотел Централ“, „Щурец в ухото“. Носител на първата национална награда за актьорско майсторство, получена през 1980 г. за участието си в пиесата на Йордан Радичков "Опит за летене".През 2002 издава музикален албум, озаглавен „Къса ми се сърцето“. Баба Тонка, както го наричат колегите му, е един от участник в тв-класиката “Клуб НЛО” и е върл фен на вестник “Доктор”. Ето защо:
- Как се чувствате на 61, г-н Радичев?
- Като всеки нормален човек, имам здравословни проблеми. Дълги години тренирах лека атлетика. От нея ми остана една травма в коляното. Отвреме-навреме вдигам кръвното.
- Пиете ли редовно лекарства за кръвното налягане?
- Не ги пия редовно. Често кръвното ми е нормално. Все си мисля, че промените на времето, на атмосферното налягане и слънчевите изригвания оказват неблагоприятно въздействие върху мен. Точно тогава кръвното ми се повишава. Тогава взимам лекарства.
- Знаете ли, че лекарства за кръвно налягане се пият редовно и без прекъсване?
- Зная. Ще започна да го правя.
- Какъв е проблемът с коляното ви?
- Седем години от живота ми минаха в леката атлетика. Бях хърделист (състезател по бягане с препятствия).
- На колко метра бягахте?
- На 400.
- Проблемът от препятствията ли дойде?
- Да. Доста дъски счупих с дясното си коляно.
- Какво усещате днес?
- Като седя дълго време, например в кола със свит крак, коляното започва да ме боли.
- Предприехте ли нещо?
- Да. Започнах процедури във ВМА. Имам облекчение. Ще продължавам да ходя, когато намеря време.
- Имали ли сте здравословен проблем на сцената?
- Да. Пукал съм ребро. Веднъж ми спукаха тъпанчето. При снимките на един филм
гръмнаха с пушка до главата ми. До дясното ухо. Добре, че не беше в главата.
- Какво почувствахте?
- Невероятно силна болка в ухото.
- Къде ви лекуваха?
- В бившия ИСУЛ. Проф. Кунчо Кънев разрани тъпанчето около перфорацията, залепи специална хартия, по която да се приплъзва кръвта. Така тъпанчето зарасна.
- Сега чувате ли добре?
- Да, може би в някакъв минимален процент по-слабо.
- Откъде имате медицинска грамотност?
- От приятели лекари и от факта, че съм бил постоянно около майка ми, която първо счупи единия си крак, после другия, после шийката на тазобедрената става, после глезена. Непрекъснато съм по болници. Баща ми, Бог да го прости, също боледуваше. Грижих се и за неговото здраве. Обиколил съм много здравни заведения покрай най-близките си хора.
На медицинска грамотност ме научи самият живот.
- Участвахте и във филма “Хирурзи”, един от най-успешните в нашето кино.
- Така е. Там играех ролята на анестезиолог.
- Наблюдавали ли сте поведението на някой лекар, за да пресъздадете по-точно образа му?
- Да. Присъствах на няколко операции.
- Как се чувствахте?
- Гадничко. Гледах кръв и други неприятни неща и се чудех на лекарите.
- Защо?
- Защото след операцията те си измиваха ръцете, сядаха, пиеха кафенце, ядяха кифлички, пушеха цигари и си говореха за нормални житейски неща.
- А вие?
- Аз се чувствах ужасно. Нито можех да пия кафе, нито да хапна с тях. Бях прекалено впечатлен от видяното на операцията.
- На колко операции сте присъствали?
- На пет-шест.
- Какво е сходното между професията на лекаря и на актьора?
- Лекарите спасяват хората от болести, от травми. Ние, актьорите, прилагаме по-различна “терапия”. По някакъв наш начин успяваме да накараме болните да забравят, че са болни. Мисля, че в основата на всички болести са психичните проблеми.
- Има ли стрес във вашата професия?
- Разбира се, че има. Твърди се, че актьорската професия е по-тежка от миньорската. При нас натоварванията са и психични, и физически. Изключено е да няма стрес. Като излезеш на сцената, те гледат хиляда души. Което значи две хиляди очи. Много пъти съм играл с грип, с настинка. Зрителите не се интересуват от това. След като са си платили билетите, аз трябва да забравя своите проблеми и да доставя удоволствие на публиката. Като свърши представлението и минат аплаузите, се прибирам вкъщи и едва тогава мога да помисля за себе си.
- Спазвате ли диета?
- Няколко години съм спазвал Великденските пости.
- Как се чувствате след постене?
- Безкрайно добре. Не ям месо, не пия алкохол. По принцип обичам постната храна. Е, случва се приятели да ме подвеждат, като седнем на маса. Изяждам по някое кюфтенце, но предпочитам пилешко. Зная, че трябва да се набляга на рибата, но рядко я ям.
- Защо трябва да се набляга на рибата?
- Тя чисти холестерола. Полезно е и пуешкото месо.
- Освен медицинска култура, имате и добри познания за здравословното хранене.
- Познанията ги имам. Но понякога си позволявам и свинско, и винско. Какво да направя?! И аз съм човек.
- От колко време пушите?
- Над 30 години. Понякога успявам да спра цигарите за седмица или за месец, но после пак продължавам.
- Какво мислите за цените на лекарствата у нас?
- Че са много високи, особено на фона на заплатите ни. И не е само това. Когато съм бил в САЩ или в друга развита държава, съм носил лекарства оттам. В чужбина лекарствата са по-евтини, отколкото у нас. Същото важи и за храните, и за питиетата. А в нормалните държави хората получават десет пъти по-високи заплати. Не мога да разбера българската лекарствена политика. Що за политика е това?!
- В какво състояние са нашите държавни болници?
- Повечето - в окаяно. Разбира се, Военна болница, база “Лозенец” и ВМА с нищо не се различават от чуждестранните болници. Защо всички наши болници да не бъдат такива? Има нещо сбъркано в организацията на българското здравеопазване.
- Какво е сцената за вас?
- Другият ми живот, освен дома ми. Не мога без нея.
- Коя е най-голямата ви награда?
- Аплодисментите на публиката и внучката ми Антонина.
- Колко време участвахте в “Клуб НЛО”?
- Седем години. Не мога да разбера защо спряха предаването, точно когато то беше с най-висок рейтинг.
- Как реагираха хората на спирането на предаването?
- Навсякъде по улиците - и в София, и в страната - хората ме спират и ме питат защо ни няма. Казват, че им липсваме и че ни чакат с голямо нетърпение. В това предаване имаше по нещо за всекиго - от малките деца до бабите и дядовците. Децата пееха нашите песни. Мисля, че ние карахме хората да забравят за проблемите си. Влизахме, образно казано, в техните домове, в тяхната душевност. Разтоварвахме публиката, отпускахме я. Всеки можеше да си сипне ракийката, да си сложи салатката и да живее заедно с нас. Правехме човешки, истински неща, които доставяха удоволствие на хората. Разбира се, от всичко това душевното им здраве ставаше по-добро. Дано някой ден се върнем отново на екрана.
- Българинът здрав човек ли е?
- Навремето е бил здрав. Днес е болен и стресиран. У нас няма уют и спокойствие, за да бъдем здрави.
- Какво е вашето пожелание за читателите на вестник "Доктор"?
- Тиражът му да стане още по-голям. Това е един чудесен и полезен вестник. Чета го най-редовно. Вътре има страхотни съвети за традиционно лечение. Радвам се, че публикувате толкова много неща от народната медицина. Аз съм човек, който я използва. Въпросите на читателите и отговорите на специалистите са сериозни. Вместо да ходя в частен лекарски кабинет и да плащам сума ти пари, взимам съветите от в. “Доктор”. Съветвам всички хора не само да го четат, но и да събират броевете на вестника. Да ги препрочитат, да се връщат назад.
- Вие събирате ли ги?
- Разбира се. Ако се яви например настинка, прелиствам вашия вестник и си намирам точно това, което ми трябва в дадения момент. Изпълнявам рецептата и тя ми помага.
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
0 коментара:
Публикуване на коментар