Анализ
Гаврата с хронично болните - тежко наследство за новия здравен министър !
Добре е, че две вредни идеи на тройната коалиция - за отчисления в частните здравни фондове и за концесия на хемодиализата, не се реализираха !
Янина Здравкова
 |
Некадърно съставеният позитивен списък с лекарствата за хронично болни се оказа подигравка с тях. Скандалът не е гръмнал още с пълна сила, единствено защото инсулините все още са наистина безплатни. Упорито обаче се говори, че това е част от уговорката между МЗ и производителя с най-голям дял у нас - "Ново Нордиск" - фирмата да държи ниски цени до изборите, срещу което й е предоставено пълното и законно право след това да иска доплащане. |
Новото правителство има доста задачи в здравния сектор, но още не са ясни приоритетите му в тази насока. Това, което е задължително, е да се прецени какво е състоянието на системата в момента и как се стигна дотук.
За изминалите 4 години в сектора не може да се съди по това, което беше свършено. Те могат да бъдат оценени най-вече по това, което не се случи - и добро, и лошо. Не се случи реформа, задължителното здравно осигуряване не беше дадено на частните фондове, хемодиализата и санаториумите - на концесия. Не беше въведен контрол в системата. Рекетът над пациентите не престана, нито секнаха съмненията за корупция по всички етажи на системата. Здравната каса не фалира, поне засега.
Позитивният лекарствен списък не само не изпълни ролята си - да уреди пазара на медикаменти, но и отне на хиляди болни достъпа до безплатни препарати. Той безспорно е венецът на мандата на БСП в сектора и най-вече на здравния министър Евгений Желев. Подготвената под опеката на МЗ листа ту заплашваше да остави диабетиците без инсулин, ту останалите хронично болни без избор за лекарства. На финала се оказа, че за около 200 препарата, които по закон се водят безплатни, пациентите доплащат. При това става дума за хора с тежки заболявания, които така или иначе често ги правят и социално слаби - епилепсия, шизофрения, астма, Паркинсон. Засега диабетиците не са засегнати, но и това е въпрос на време. Защото наредбата на здравното министерство, която урежда как здравната каса плаща за лекарства, позволява и за "безплатни" препарати да се иска доплащане от пациента. Без пари му е осигурен единствено и само най-евтиният препарат.
Такава гавра с тежко болни хора не е имало от над 10 години и тя е изключително показателна за мандата на Желев. Тя говори за отношението на държавата към собствените й граждани, за нивото й на цивилизованост и за
тоталната некадърност и незаинтересованост при управлението й,
когато става дума за защита на обществен интерес. Едно от нещата, които определят дадена държава като "бяла", е осигуряването на достъпно здравеопазване, на грижа за бедните и болните. Дълго може да се спори по въпроса какво точно значи достъпно, но в момента, в който отнемеш на болни хора отдавна съществуващо право, това прави системата болезнено недостъпна.
А най-изумителното е, че държавата тероризира тези пациенти от некадърност, а не само от чиновническа и управленска лакомия. Съмнения за корупция имаше при съставянето на позитивния списък, лекарствата от който НЗОК е длъжна да плаща на указаните в него цени. Там са вкарани странни и доста скъпи препарати, които досега не са били реимбурсирани и спокойно може да се предположи, че това е в резултат от нерегламентирани договорки между фирмите, МЗ и членовете на комисията, която определя списъка. Това, естествено, не беше съобразено с бюджета на касата, която може да излезе на дефицит още през есента. Но през есента ще управлява друг, така че за министъра и партията му това е второстепенен въпрос. За пациенти и лекари липсата на пари в НЗОК обаче е възможно най-лошото.
Но когато се стигна до това как точно касата плаща и какво се поема от пациента, МЗ на няколко пъти се оплете в собствената си неспособност и незаинтересованост да напише една наредба. Понеже позитивният списък влезе в сила на 1 юни - месец преди изборите,
единственото, което интересуваше министър Желев, беше да няма шум
Затова и заветната наредба беше преправяна на няколко пъти в ход в зависимост от това кой протестираше - производители или пациенти, без изобщо някой от авторите й да има цялостна визия за това как гражданите ще получават лекарства. Министърът хем искаше да наложи невиждано ниски цени на медикаментите, защото това е социална политика, хем се опитваше да удържи фирмите да не се разбягат от пазара, защото не им е изгодно да присъстват на него. Резултатът е налице - за по-скъпите "безплатни" препарати си доплащат пациентите. А скандалът не е гръмнал с пълна сила единствено защото инсулините все още са наистина безплатни. Упорито обаче се говори, че това е част от уговорката между МЗ и производителя с най-голям дял у нас - "Ново Нордиск" - фирмата да държи ниски цени до изборите, срещу което й е предоставено пълното и законно право след това да иска доплащане.
Цинично, нали? Да подлудиш десетки хиляди хора, защото си неспособен да си вършиш работата, но пък за сметка на това изключително силно желаеш да си водач на листа и гарантирано поне депутат...
В политиката и управлението е така - всичко си има цена, само дето гражданите късно разбират каква е тя - когато започнат да я плащат със собствения си джоб, а в здравеопазването - и със собствения си живот. По време на мандата на министър Желев се случиха и 2 хубави неща - НДСВ и ДПС престанаха да напират здравните ни вноски да се предоставят на частни фондове, които работят за печалба и нямат интерес да плащат здравни услуги и е ясно какъв ефект би имало това върху населението. Другото, което не се случи, беше отдаването на центровете за хемодиализа и санаториумите на концесии, дълго подготвяно от ДПС. Все още обаче не знаем на каква цена е станало това. Не знаем и какво мислят новите управляващи по въпроса.
По-конспиративно настроените смятат, че заложените лекарствени бомби в бюджета на здравната каса не са случайни, а евентуален фалит на НЗОК би бил добре дошъл за частната конкуренция... По-прагматичните биха казали, че вероятно отказът от концесии на диализата е пряко свързан с последвалото купуване на апаратура за същите тези центрове за 10 млн. лв. и подялба на евентуални комисиони.
Когато стана министър, Желев обяви:
"Аз съм гаранцията, че реформи в здравеопазването ще има."
Или изобщо не си е вярвал, или бързо загуби интерес, защото реформи няма. Болниците стават все повече, хоспитализациите - също, контролът над тях е нулев, спазването на качество на медицинската помощ е само пожелателно. Онколекарства отново няма и е обществена тайна, че от тях се краде както при конкурсите в МЗ, така и в самите болници. Но как да въведеш ред, като това неминуемо е съпроводено с много шум от страна на засегнатите, пък и не носи облаги? Отделно се изисква и определено ниво на способност да се свърши работата, което - ако съдим по позитивния списък - е непостижимо, особено при липсата и на желание.
Естествено, за липсата на реформа не може да бъде винен единствено и само един министър. Той е лице на безскрупулна хранителна верига, от която печелят партии, депутати, директори на болници, бизнесмени, фирми, чиновници. Неприятното усещане е, че този министър си попадна точно на мястото.
Преди него начело на здравното министерство беше човек, който определено не беше за този пост - проф. Радослав Гайдарски. Обратно на Желев, той се опита да въведе някакъв ред - да се спрат кражбите от търгове и лекарства, да се ограничи експанзията на частни болници, издържани от здравната каса. От стерилната операционна зала Гайдарски се оказа в света на политиката, договорките и административните хватки и така и не успя да направи разликата между двете места. Което му коства поста, а с него си отидоха малкото добри неща, които успя да постигне.
За изминалите 4 години една от любимите мантри на БСП беше, че пациентът трябва да бъде поставен в центъра на здравната система. Тя стана задължителна за предизборните програми на всички партии. Ако някой още не е разбрал - смисълът на тази фраза е, че колкото повече са пациентите, толкова повече се потребяват здравни услуги, което оправдава профукването на все повече обществени средства за частни цели.
Преди 4 години онкоболната Теодора Захариева организира протест пред здравното министерство заради липсата на лекарства. Този проблем продължава да се изостря периодично и до ден днешен - най-вече защото лекарствата се крадат както при конкурсите в МЗ, така и в болниците.
0 коментара:
Публикуване на коментар