как да се ориентира обикновеният човек в този огромен хранителен пазар

Как да разпознаем фалшивите храни

17 февруари 2009, 15:50

Ето няколко съвета на Федерацията на потребителите как да се ориентира обикновеният човек в този огромен пазар.

Българското кисело мляко
не трябва да е подобие на айрян (както често се случва). Повърхността на млякото трябва да е гладка и лъскава, а не "рошава" със "съсиреци" и отстрани не трябва да има белезникава течност.
Като се гребне лъжичка мляко и се постави в чиния, то не трябва да се разлива, а да остане плътна и еластична маса.
Липсата на аромат показва, че е използвано сухо мляко. Консистенцията не трябва да бъде зърниста и нехомогенна. Опаковката и маркировката задължително се оглеждат от всички страни. Разбира се, срокът на годност е най-важен и ако липсва, не купувайте!

Кашкавал или просто парено сирене...?
С въвеждането на нови технологични прийоми производителите успяха да подменят истинския му вкус и компрометираха една истинска българска марка. Така се стигна до масово предлагане на продукт, узрявал не повече от 5-7 дни, вместо задължителния минимум от 6 до 8 седмици.
Неузрелият кашкавал е опасен за здравето, защото в него са останали вредни вещества, образували се при междинния разпад на белтъчините.

Как да познаем качествения кашкавал по външния вид?
Първо се преценява големината на питата (колкото е по-голяма, толкова по-добре). Тя трябва да бъде с гладка и ненаранена повърхност, достатъчно твърда и добре обработена. Да няма плесен. Разрязаната повърхност на продукта трябва да е с еднакъв строеж, наличието на цепнатини говори за ненормално протекъл микробиологичен процес на зреене. Ако има малки кръгли шупли, значи има вредни бактерии. Те са резултат от замърсено мляко и се предават в кашкавала по време на технологичния процес.
Вкусът трябва да бъде приятен, а специфичният аромат на кашкавал да не бъде натрапчив. Горчив привкус не се допуска. Абсолютно нежелателно е стоката да киселее. Консистенцията показва дали правилно е протекъл процесът на зреене, както и водното съдържание и маслеността. Тя трябва да е плътна, без да е тестена и жилава. Да е леко еластична и при сдъвкване да се топи в устата. Ако структурата е зърнеста, това е сигурен знак, че кашкавалът е парен.
Цветът на разрязаната повърхност трябва да е жълтеникав, кехлибарен или бледокремав.
Белезникавият цвят показва по-високо водно съдържание, по-ниска масленост и нарушен технологичен процес. Опаковката и маркировката трябва да дават информация за водното съдържание, датата на производство и трайността.
Истинският кашкавал е със златист цвят, отрязан от пита от 5 до 10 кг, и няма шупли, които съдържат вредни за здравето бактерии.

Може ли да познаем дали колбасите са от месо?
Кренвиршите, предлагани на българския пазар, съдържат много добавки и малко месо. Най-масовата добавка са продукти на соята - соево брашно и забранените соеви гранулати, както и соеви концентрати и изолати, които се допускат. В кренвиршите се слагат за пълнеж и различни видове нишестета - картофено, царевично, пшенично. В повечето случаи се използват брашна, което е забранено, и кренвиршите придобиват хлебен вкус. Масово се употребяват пилешки и пуешки вратове (машинно обезкостено месо), което освен че предполага наличието на ситно смляна костна маса, прави кренвиршите изключително капризни за съхранение и с намален срок на годност.
Друга масова добавка са емулсии от свински кожички, с които също се прекалява. Освен това масово в кренвиршите се добавя лойта от говеждото, която трябва да се отстрани, защото силно влошава вкусовите качества. Производителите разчитат на оцветителите, за да подобрят външния вид на продукта, и често прекаляват с тях. Тогава при сваряване на кренвиршите потребителят е изненадан от оцветяването на водата в червено.
Предвид големия риск кренвиршите да са без всякакво съдържание на месо единственото, на което може да се заложи, е наличието на обозначен производител върху опаковката.
Качествените кренвирши трябва да са добре изпънати, а не набръчкани или спаружени. Трябва да са с чиста, гладка и свежа повърхност, без шупли под обвивката. Да не са матови, а с равномерен цвят на опушвано, от розово до червеникавокафяво. При пипане не трябва да лепнат. Ако са вакуумирани, трябва да преценим бистротата на течността, която, макар и малко, се образува в опаковката. Ако тя е започнала да потъмнява, означава, че има нещо нередно в тях.
Разрязана, повърхността трябва да е със свеж розов цвят, да няма посивяване. Пълнежът трябва да е фино хомогенизиран - без празнини, шупли, парченца, сухожилия и мазнини.
Консистенцията трябва да е плътна и еластична. Да не е мека, пастообразна, гумена, мажеща се.
Правилото е, като се стисне кренвиршът и се отпусне, обемът му веднага да се възстановява. Ако стиснете и вдлъбнатината от пръстите остане, кренвиршът не е добър. Ако при стискане изскочи като пастет - това не е кренвирш.
Мирисът трябва да бъде приятен, на месо, с изразен аромат на вложените подправки и на опушено. Не се допуска мирис на граниво или на спарено месо.
Вкусът трябва да е приятен, умерено солен, с изразен оттенък на вложените подправки и опушено, но без прекалено силно изразен вкус на подправки. Да не е брашнян, хлебен. Да не оставя усещане за воднистост и ронливост, да няма привкус на кисело, граниво.