Адвокат Иван Груйкин:обвинителния акт срещу д-р Георги Тодоров е образец на водещата все още прокурорска школа в България – милиционерската

Как русенската съдебна система осъди лекар, защото "отстоявал свои мирогледи"

Дата: 09-11-2010

С ужас установихме, че в обвинителния акт е записано, че като практикуващ лекар д-р Тодоров „имал свои виждания във връзка с провежданата в страната ни реформа в областта на здравеопазването и по-конкретно по въпросите на специализацията на лекарите и използването на средства от еврофондовете. По този повод той често отстоявал свои мирогледи, включително и на публично място”.Нима това е престъпление?!

На 3 юли в медиите се появи информация, че управителят на една от русенските частни лаборатории д-р Георги Тодоров е набит от служител на Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ), защото се е опитал да влезе в залата, където в присъствието на министъра на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова се обсъждала здравната карта на страната. Разправията станала във фоайето на русенската болница, където своя зала има Българският лекарски съюз (БЛС). Поводът е настоятелното желание на д-р Тодоров да присъства на срещата с министър Борисова, въпреки че е закъснял малко, защото, по думите му, носел важни документи във връзка с разглежданата тема.

Служителят от РЦЗ се противопоставил на влизането на доктора с аргумента, че срещата е работна, вече била започнала, освен това имало списък кои трябва да присъстват, а неговото име не фигурирало в него.

Двамата се сдърпали, като преди това д-р Тодоров извикал по телефона журналистката Ася Пенчева, която се оказала наблизо. Тя станала свидетел на част от скандала, включително успяла да заснеме няколко кадъра с фотоапарат. При опита на д-р Тодоров все пак да отвори вратата на фоайето към залата на БЛС, той получил удар в областта на бъбреците, а вратата се ударила в служителя от РЦЗ и стъкло от остъклението й се счупило. Била повикана полиция. Снети били показания от свидетели и участници в инцидента.

Впоследствие Районна прокуратура – Русе образува досъдебно производство и внася срещу д-р Тодоров обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 3, вр. с ал.1 от НК.

Съгласно текста в обвинителния акт обвиняемият е извършил „непристойни действия, на публично място”, като демонстративно е отказал да спази създадената организация за провеждане на срещата с министъра на здравеопазването. Записано е още, че бил направил опит да преодолее пропускателния режим, възложен на въпросния служител от РЦЗ, при което блъскал входната врата и счупил стъклото на вратата. Всичко това е определено като грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. И накрая е обобщено, че деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. Престъпното деяние, в което е обвинен Тодоров, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до 5 години съгласно НК.

Седмица преди гледането на делото, на 24 септември в Русе се провежда пресконференция, на която д-р Тодоров е подкрепен от свои колеги лекари, от местни представители на СДС, ДСБ и ВМРО, от депутати от СДС и ДСБ, както и от Федерация „Български пациентски форум” и Гражданска инициатива „Справедливост”. Изпратено е отворено писмо до главния прокурор Борис Велчев, с молба да се проверят действията на русенската прокуратура и да се отмени обвинителният акт. В това писмо делото е определено като "политическа поръчка" и "политическа репресия", защото причината да бъде заведено не е конкретният случай, а фактът, че д-р Тодоров посочва недъзите в здравеопазването, разкрива корупционни схеми и има смелостта да изкаже мнението си.

Това не е измислица на неговите колеги. С ужас установихме, че в обвинителния акт е записано, че като практикуващ лекар д-р Тодоров „имал свои виждания във връзка с провежданата в страната ни реформа в областта на здравеопазването и по-конкретно по въпросите на специализацията на лекарите и използването на средства от еврофондовете. По този повод той често отстоявал свои мирогледи, включително и на публично място”.

Нима това е престъпление?! По-нататък се казва, разбира се, че той е избухлив, нахален и поставя своите интереси над обществените... Едва ли е допустимо в един обвинителен акт да намират място квалификации, които дискредитират обвиняемия и му вменяват вина заради отстояване на свои възгледи. Цялата тази характеристика на д-р Тодоров, изпълняваща ролята на въведение в обвинителния акт, изглежда целенасочено скалъпена, за да внуши неговата вина още преди да е пояснен в детайли по-долу конкретният случай, заради който е образувано досъдебното производство.

Тъжно, а и скандално е, че прокуратурата не само обвинява, но индиректно съди лекаря, че има „мирогледи”, които си позволява да изказва пред обществеността...

Въпреки отвореното писмо до главния прокурор и подкрепата на публични фигури, вкл. и на БЛС, обвинителният акт не е отменен и делото се гледа на 30 септември. В съдебната зала се оказва, че не е имало предварително организиран пропускателен режим, въпросният служител от РЦЗ е отговарял за кафетата, които трябва да бъдат сервирани – затова е имал и списък, както и за решаване на евентуално възникнали въпроси по време на срещата. Това е потвърдено от неговия началник д-р Събев. Пред ГЛАСОВЕ д-р Тодоров допълни, че по негова информация срещата е била отворена, разисквали са се въпроси, по които не само че е бил компетентен да даде мнение, но е бил и упълномощен от Българския пациентски форум да го направи. Това е записано впоследствие и в мотивите на съда. Освен това се доказва, че не той е счупил стъклото на вратата, а служителят от РЦЗ. „Нещо повече – обяснява д-р Тодоров, – директорът на РЗЦ плати възстановяването на стъклото, защото му бе ясно кой го е счупил, ако това не беше така, едва ли щеше да си го позволи”.

В крайна сметка прокурорът иска в съдебна зала д-р Тодоров да бъде осъден на 2 години условно (отлагане на изтърпяването) с 3 години изпитателен срок. Съдия Нейчева обаче го освобождава от наказателна отговорност по чл. 78а от НК с налагане на 2000 лева административно наказание. За какво – не е ясно. Защото въпросното „деяние” изобщо не е безспорно доказано! Има само свидетелски показания, както е видно от мотивите на съда, които са противоречиви. И съдийката преценява кои да се „кредитират” по някакви си нейни съображения... Да не говорим, че някои от тези свидетели са разпитани в отсъствието на адвокат на подсъдимия. А основният свидетел – служителят от РЦЗ, в същото време е подсъдим по НЧХД за нанасяне на лека телесна повреда, защото д-р Тодоров има съдебно-медицинска експертиза и е завел дело срещу него.

В заключение може да се каже, че мотивите на съда са преразказ на обвинителния акт, подплатен с онези показания, които устройват прокуратурата, и отхвърляне на другите, които не я устройват. Само и само да не лъсне нейната непрофесионална работа.

А че в основата на обвинението наистина има политическа поръчка, е тема за друг разговор. Д-р Тодоров е известен със сериозната си политическа и гражданска активност. Но за това ще ни разкаже самият той в най-скоро време.

Адвокат Иван Груйкин: Целият обвинителен акт е пародия на правоохранителна дейност

- Адвокат Груйкин, по конкретния казус с д-р Георги Тодоров от Русе искам да помоля за професионален коментар. Първо, допустимо ли е в обвинителен акт да има дискредитиращи обвиняемия квалификации, които целят да вменят вина за „отстояване на свои убеждения”?

-За обвинителния акт срещу д-р Георги Тодоров може да се каже, че е образец на водещата все още прокурорска школа в България – милиционерската. Още от първите редове на този обвинителен акт става ясно, че той е правен по непроменения образец на жанра, характерен за времената отпреди повече от 20 години. Самото начало на този акт представлява негативна оценъчна характеристика на обвиняемия, без да се сочи какъвто и да аргумент за това и преди да са посочени каквито и да е доказателства. За мен е ясно, че това начало на обвинителния акт представлява дословно възпроизвеждане на полицейския доклад, който 100% е инкорпориран в обвинителния акт. Т.е. – прокурорската оценка на личността и действията на обвиняемия започват с предварителната „присъда” на полицията, за която, „отстоявайки свои убеждения, обвиняемият Тодоров бил склонен да постави личните си интереси над обществените”. Спомняме си, че по този начин се заклеймяваха „реакционните и буржоазни елементи” по времето на социализма.

-Имате ли усещането, че са подбирани факти и свидетелски показания и са неглижирани други? Може ли да се търсят политически мотиви за обвинението срещу д-р Тодоров?

-Целият обвинителен акт е пародия на правоохранителна дейност. И това не е никаква изненада, доколкото не от вчера българската прокуратура е пародия на правоохранителна институция. Разбира се, има и съвестни и опитващи се да действат професионално прокурори, но при този модел на съдебната власт като цяло и на прокуратурата в частност те винаги ще бъдат изключение, а не правило. За всички днес е ясно, че прокуратурата е присъдружна и фактически подчинена организация на МВР, която е изключено да „строши хатъра” на управляващите и да приложи закона по съвест и вътрешно убеждение. И това ще е така до момента, в който овластяването на прокурора (а и на съдията) и неговата професионална съдба стане функция на оценката на гражданите, на обществото, а не на непрозрачните сделки в абсурдния орган, наречен Висш съдебен съвет. Докато не бъде приложен конституционният принцип на народния суверенитет по отношение и на съдебната власт, в България правосъдие не може да има.

-Знам, че не сте от хората, които отказват да коментират съдебни решения. Справедливо ли е решението на Русенския съд и какво ще кажете за мотивите за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание в размер на 2000 лв.?

-Ще кажа, че съдебното решение представлява почти дословно възпроизвеждане на обвинителния акт. А мнението си за него вече казах. Само ще отбележа, че съдът приема за доказано обстоятелството, което е в основата на позицията на подсъдимия – че той е бил физически малтретиран от чиновника на входа, т.е. – той е жертвата, а не виновник за инцидента. И въпреки това го санкционира с налагането на споменатата глоба. Изводът от съгласуваните действия на милиционерско-прокурорско-съдийското трио е, че в България гражданите не могат да влязат в място, където се провежда обществена дискусия, и че дори да ги набият при опита да влязат, те са виновни. Съвсем сигурно е, че действията на стоящия на входа чиновник (който дори няма правото и компетентността да осъществява охранителна или др. подобна специализирана дейност) са непропорционални и не почиват на никакво законно основание. Вместо да му бъде повдигнато обвинение за нанесената от него телесна повреда на д-р Тодоров, става точно обратното.

Мария Дерменджиева

http://www.glasove.com / The sensible road