Откриха мозъчните центрове на страха

Очаква се “хапче за смелост”, което ще помага на войниците в трудни ситуации

Лекарства, които могат да намаляват ирационалните страхове на хората, преживали трагедия, могат да бъдат разработени след проучване, разкрило тайните на центровете на страха в мозъка, предаде в. “Дейли телеграф”. Откритието събуди надежди за нови видове терапия за посттравматичния стресов синдром. Нови лекарства ще могат да влияят на “ключовете на ужаса” в мозъка, за да контролират чувството на страх. Напредъкът, доклад за който бе отпечатан в списание “Нейчър”, обаче създава и възможността такива медикаменти да бъдат използвани незаконно, например за поддържането на войска от безстрашни войници камикадзе. Професор Андреас Люти и колегите му от института за биомедицински проучвания “Фридрих Мишер” в град Базел, Швейцария, откри, че чувството за страх, свързано с неприятни изживявания, се задейства от бързо превключване на баланса на активността между два мозъчни центъра.Екипът откри, че два отделни възела от мозъчните клетки неврони в амигдалата – две образувания с формата на бадем, които се намират дълбоко в двете полукълба, играят роля в различните аспекти от спомените за страх. Единият участва в елиминирането на установени страхови рефлекси, а другият – в способността за възстановяване на лошите спомени. В нормалните ситуации тези два вида клетки се активират от информацията, която получаваме от заобикалящата ни среда. Когато балансът се наруши, връзките със спомени от травмата могат да бъдат прекъснати, за да се избегне паниката. Така оцелелият от бомбардировка в метрото терорист, например, може да бъде накаран отново да слезе под земята и да повтори деянието си, без да усеща нервността, причинена от спомена за първия атентат. Проф. Люти коментира и кога могат да се появят лекарства с подобен ефект: “Не е реалистично да правим догадки за такива неща – резултатите от основните проучвания обикновено са много непредвидими.” В друго проучване върху същия проблем професор Денис Паре и колегите му от университета “Рътгърс” в Нюарк, щата Ню Джърси, разкриха още един механизъм, който лежи в основата на способността ни да забравим страшните спомени. Те откриха, че трети вид неврони в друга част на амигдалата, наречени добавени неврони на амигдалата, също ни помагат да не се чувстваме изплашени от стимули, които преди са ни карали да изпадаме в паника. Учените унищожили тези неврони у плъхове и забелязали, че лошите им спомени стават много по-живи и изчезват много по-трудно, така че животните пребивавали в постоянно състояние на страх. Когато ги стимулирани с химикали, учените успели да заличат конкретни страхове у гризачите. Проф. Люти обясни, че двете открития са тясно свързани: “Открихме две мрежи от неврони в базовото ядро на амигдалата, които са важни за промените в страховото поведение – изличаването или потискането на лошите спомени, както и възможността те да бъдат опреснени в подходящите условия и контекст. Тези две мрежи играят роля само в отключването на тези промени, но не и в поддържането им през времето. Тук идва значимостта на втория труд на Денис Паре, който много елегантно показа, че определени видове вътрешни неврони в амигдалата – така наречените добавени неврони, са необходими за поддържането на състоянието на липса на страх. Една от възможните интерпретации е, че невроните, описани от Паре, са следващи по веригата на реакцията и вероятно се активират от една от двете мрежи, които изследвахме ние.” Страхът е част от примитивна защитна система, която помага на животните да се справят с опасността. Това умение да усещаш страх е оформено от еволюцията – предците ни, които са можели бързо да реагират на стимули, свързани с предишна опасност, са имали по-голям шанс да оцелеят и са оставили това наследство и на следващите поколения. В днешните условия обаче този инстинкт може да бъде затормозяващ и дори опасен.

I,юли 2008