Сезонът на сватбите в Рибново

Една общност, лишена от своите традиции, вярвания и церемонии, е осъдена на изчезване. Това бе заявил преди време президентът Георги Първанов. Благоевградското село Рибново е едно уникално място, където глобализацията все още не е размила местните обичаи и вярвания. Сгушено в планинския югозападен регион на страната, с население от 3500 души, селото впечатлява с традициите си, които са се запазили благодарение на начина на живот, който водят. Въпреки че е на върха на Зaпадните Родопи, тук има удивителен изглед към Пирин планина. Най-интересният етнически елемент в бита им това са сватбите, които се славят с огромен медиен интерес.

Никой не знае с точност откога датират тези традиции, но според някои етнолози повечето ритуали са още от езическо време. Нормалната възраст за женитба тук е 19-20 г. Февзи Арнаудски е на 22, а Фатме Люманкова на 23 години. Харесали са се и в рамките на месец са решили да се оженят. Той работи при баща си, който държи ресторант. “Нямам нищо против традициите, дори ги подкрепям, искам да се утвърдят още повече”, заявява Февзи. Тук е много трудно да се вземе булка от друго село, както и обратното. Така се защитаваме от всякакви външни влияния, обосновават се местните. Сватбите в селото се празнуват през зимата, когато всички са се прибрали от гурбет. Те продължават два дина. Първият ден е отделен изцяло на младоженеца, който е облечен в костюм и врътовръзка. В събота той кани своите близки и ги гощава в ресторант, където гостите похапват от менюто, състоящо се от по няколко кюфтета и лимонада. Всеки носи пари или подарък със себе си. След това се хващат на традиционното хоро на мегдана в селото. Ритъмът на тъпаните и зурните приканва рода на момчето да се присъедини към веселието. Хванати ръка за ръка, хорото продължава с часове, прекъсвано е само от време на време от преминаващите автомобили. “Преди играеха само мъжете, сега на хорото се хващат младите момичета”, коментира Феим Иса. В момента, когато младоженъцът посреща своите гости, пред къщата на булката върви усилена треска за подготовка на чеиза й. От ранна утрин родителите на момичето с високи стълби подреждат чеиза върху оградата на къщата. Близо 50-ина метра на дължина и 4 метра на височина, или на 200 кв. метра, се подреждат всички пособия, събирани от майка й години наред, а някои неща са закупени непосредствено преди сватбата. Килими, мокети, покривала, местни носии, плетива и пъстри дрехи се нареждат на специалното скеле. През целия ден жените от селото минават и разглеждат чеиза. Няма какво да си крием една от друга, заявяват те. А той се състои от всичко това, от което едно семейство се нуждае в живота. Затова на една страна се нареждат и телевизор, хладилник, печка, гардероб, та дори и компютър - като част от техлогогичната новост. Рибновчани не се притесняват от иначе сериозното медийно присъствие, но само леко са обидени от начина на отразяването на местните обичаи от тях. Хората - основният фактор за развитие Понеже се задомяват рано, моделът на многочленното семейство е обикновено явление. Този модел приобщава подрастващите към ценностната система на населението. Тук младите имат уважение и почит към възрастните хора. Често се допитват до тяхното мнение по всякакви въпроси. Селото е от малкото села в България, което се разширява. Строят се нови къщи и сгради. Старите каменни постройки се броят на пръсти. Има две джамии, като едната е ремонтирана и изглежда като нова с впечатляващия си купол. Развитието на селото се дължи на основния фактор - хората. Макар и да работят в чужди страни или някъде из страната, те винаги се връщат там, където са родени. Сватбата на Февзи и Фатме е една от последните за сезона. За жителите на селото сега започва усилената работа до късна есен, когато те отново ще имат възможност да се любуват на пъстроцветния чеиз и украсяването на “гелината”. "Гелината" с лъскавите пайети За разлика от останалите сватби, където булката облича бяла премяна и рокля, тук елементът на бялото е вплетен в изрисуването на лицето на младоженката. Това е и най-интересният елемент в сватбата, защото в края й момата става "гелина". При ритуала, който продължва повече от час и половина, върху лицето й се налага бял козметичен крем. Това се прави след икиндия, на свечеряване. Пред къщата на булката се струпват жените и децата, които чакат търпеливо да я видят, а тя ще се измени до неузнаваемост. Посветената в тайните на това изкуство възрастна жена реди пайети върху лицето й, което по обичая е със затворени очи. Залепят се като лепило и как не падат, тюхкат се гръцки журналисти, дошли специално за сватбения обред. Южните ни съседи и за миг не си помислят да спрат да снимат. Представители на три национални и две чужди медии се редят в тясната стая, за да запечатат мига на "промяната". През това време навън върви пазарлък за даровете на момчето, които биват донасяни на т. нар. байраци от негови близки. Родителите на момичето бръкват в джобовете си, за да изкарат по някой лев на байрактарите. Пазарлъкът върви, докато се споразумеят. Някои взимат по 20, други се спазаряват и за повече. Общо взето, сватбата в Рибново не излиза толкова евтино, колкото изглежда. Към 10 бона е минималният праг за добре организирано мероприятие. След ритуала обличат “гелина” със специални дрехи и я извеждат пред насъбралите се съселяни. Основно правило тук е “гелината” да не прави крачка назад и да не отваря очи. Държейки здраво с едната си ръка огледалото, с помощта на годеника си, се придвижва пред къщата. След време тя, отваряйки очи, вижда новото си лице, което според обичаите символизира новия живот на жената. заман,2008