Погледът на исляма към немюсюлманите 2

Погледът на исляма към немюсюлманите 1 Д-р Сефер Хасанов

Друговерството в никакъв случай не дава каквото и да било право или основание на мюсюлманина да обижда или ощетява останалите. От явните белези за божествения произход на исляма са думите на Аллах, в които се казва:

"Наистина Аллах повелява справедливост и добро отношение, и благодеятелност към роднините, и възбранява покварата, порицаното и гнета." Така че, тези два принципа - справедливостта и доброто отношение към останалите, без значение на тяхната верска принадлежност - са неизменни черти от характера на истинския мюсюлманин. Тъй като той вярва в оповестеното в Корана, че който извърши добро, дори да е с тежест на прашинка, ще го види; и който извърши зло, дори да е с тежест на прашинка, също ще го види. Затова вярващият никога не пести каквото и да било добро спрямо останалите, нито пък омаловажава правата им, като ги обижда, ощетява или наранява. Този вид поведение в никакъв случай не трябва да се приема, че важи само в случаите, когато мюсюлманите са малцинство или по-слабата страна, както някои се опитват да обяснят "непривичната" уж миролюбивост на мюсюлманите в някои страни. Подобни твърдения свидетелстват единствено за невежеството на техните автори и непознаването на исляма, чийто пратеник е казал: "Наистина Аллах е повелил доброто отношение към абсолютно всичко." Също и негови са думите, че най-добрите измежду мюсюлманите са най-добрите в обноските си, както и че най-добрият измежду хората е този, който им е най-полезен. Така че, мюсюлманинът винаги, когато става въпрос за обществена полза и общо благо, е партньор на останалите членове на обществото. Също така, види ли нередност, ръководейки се от указанията на Пратеника, прави всичко възможно за отстраняването й, първо на дело, а ако не с думи, или пък ако не му стигат силите, отбягва оказването на каквато и да било помощ за продължаването на тази нередност. Мюсюлманинът няма абсолютно никакво право да посяга на живота и имуществото на хората, с които мирно съжителства. Във връзка с това в едно от словата на Пратеника се казва: "Истински мюсюлманин е този, чиято ръка и език не вредят на хората, и истински вярващ е този, с когото хората се чувстват сигурни за живота и имуществата си." За мюсюлманина чуждият човешки живот е свещен, като според Корана този, който несправедливо отнеме чужд живот, е отговорен, както за собственото си престъпно деяние, така и за престъпленията на всички, които се повлияят от лошия му пример. Както споменахме по-горе, мюсюлманинът никога не отстъпва от принципите на справедливостта и добронамереността към когото и да било, дори и да е в негова вреда. Освен това роднинството и съседството са допълнителни фактори, увеличаващи правата на околните над мюсюлманина, без оглед на тяхната верска принадлежност. Показателно в случая е, че според Корана послушанието към родителите не отпада никога, освен когато те искат от мюсюлманина да се откаже от вярата си или да се опълчи срещу Аллах, като същевременно това не оправдава проявата на лошо отношение към тях. А за да се проумее съседското право на хората, без значение на верската им принадлежност, са достатъчни думите на последния пратеник, който е казал: "Няма да влезе в Рая този, чийто съсед се опасява от злините му." В заключение, надявам се изложеното да е допринесло за една по-различна и реална, научно обоснована представа за погледа на мюсюлманина към другия, отношение, продиктувано от божествения произход на исляма, който отразява милостта, обичта и спреведливостта на Създателя. 1. Мюсюлманинът вярва в оповестеното в Корана, че който извърши добро, дори да е с тежест на прашинка, ще го види; и който извърши зло, дори да е с тежест на прашинка, също ще го види. Затова вярващият никога не пести каквото и да било добро спрямо останалите, нито пък омаловажава правата им, като ги обижда, ощетява или наранява. 2. Пророка Мухаммед е казал: "Наистина Аллах е повелил доброто отношение към абсолютно всичко." Също и негови са думите, че най-добрите измежду мюсюлманите са най-добрите в обноските си, както и че най-добрият измежду хората е този, който им е най-полезен. Така че, мюсюлманинът винаги, когато става въпрос за обществена полза и общо благо, е партньор на останалите членове на обществото. 3. Мюсюлманинът няма абсолютно никакво право да посяга на живота и имуществото на хората, с които мирно съжителства. Във връзка с това в едно от словата на Пратеника се казва: "Истински мюсюлманин е този, чиято ръка и език не вредят на хората, и истински вярващ е този, с когото хората се чувстват сигурни за живота и имуществата си." заман,2008