Спомняте ли си онова дебело момче от училище, на което всички казваха „дебелия“, „шиша“, „свинята“? Спомняте ли си как целият клас се смееше, когато в часа по физическо той тичаше и винаги беше последен? Петър Станоев от София не просто го помни, той живее с мисълта за дебелото момче, което всички избягват, цял живот. Сега той е на 30 години и тежи 91 килограма. На 27 обаче Петър е бил над 160 килограма, казва „над“, защото след 160 кг. е спрял да се мери. „Вегетарианец съм почти 20 години, не пия, не пуша, не съм злоупотребявал с нищо, освен с храна“, шегува се със себе си той.
Петър е завършил класическата гимназия, след това българска филология, втора специалност журналистика, завършил е магистърска степен по литературознание и културология, скоро ще стане доктор на философските науки. В момента е в списание „Елемаг гурме“, арт мениджър – създава рубрики, теми, идеи, пише текстове, прави общата концепция на списанието. Преди година е бил главен редактор на списанието „Арт енд денс“ - единственото четиво за балет и изкуства, от което излиза само един брой. 10 години сътрудничи на в. „Култура“, пише оперна, балетна и театрална критика, пише за „Труд“, за списание „Алтера“, член на ръководството на българския хайку клуб, пише поезия, разкази.
На 5 години Петър е бил пухкав. На 7 обаче е най-дебелият в първи клас. „Това кара другите да се отдръпват, много драматично ти се подсказва, че си различен - спомня си Петър - Винаги те слагат на първия или последния чин, в зависимост от стила на социалистическия преподавател, който беше тогава. На първия чин те слагат, защото в началото на годината никой не иска да седне до тебе. На последния пък те слагат, защото си най-едрият и пречиш отпред. Но аз не се чувствам кой знае колко обиден и огорчен, разбирам че фигурата, обликът са по-важни от другите неща.“
Според него пълнотата му не е наследствена. Родителите му не са пълни. Кухнята на бабите е високо калорична, типично по български с неправилно разбиране на количествата храна, с много мазнини и много сол, но Петър не се храни повече от обичайното. Оказва се, че напълняването при него се получава след стрес. „При всеки семеен стрес, качвах по 10-20 килограма, разказва Петър. На пет години си счупих ръката и изведнъж до седем години станах много голям, бях 57 килограма. Вторият стрес беше когато дядо ми получи удар, и аз постепенно от вече 70 килограма, станах 90. След като почина дядо ми, след това брат ми, аз станах 120 килограма. Като почина баща ми, станах 140, след операцията от апендицит станах 160.“
Като своя грешка през целия този период Петър отчита липсата на движение. „Ученето в класическата гимназия е сериозно и в един момент аз бях престанал изобщо да се движа. В университета започнах да се занимава с плуване, с йога, по системата на Евтимов (за него тук), но така и не отслабнах.“
Нищо в ежедневието ни не е пригодено за дебелите хора - столовете, в градския транспорт е неудобно, всичко им е малко, късо или тясно. Не може да се облече, дори да има вкус, трябва да ходи в бледи цветове, защото никой не се сеща, че има и такива хора.
„Храната е най-бързото удоволствие за повечето хора, смята Петър. И когато сме психически раними и слаби, глупаво е да си мислим, че силните хора не изпадат в такива състояния, се поддаваме. Психиката се развива чрез кризи, ние стигаме нива на ранимост, които ни помагат да израстваме. Храната често пъти се употребява от хората не защото имат нужда от енергия, а защото се утешават с нея. Повечето дебели хора са по-скоро много чувствителни и се утешават чрез храната – бъркат количествата и навлизат в порочния кръг на Екзюпери: малкият принц като пътува между планетите, среща един пияница и го пита защо пие, той казва: „За да забравя“ и на въпроса „Какво да забравиш?“ получава отговор: „Да забравя, че пия“. Така и ние дебелите хора ядем, за да забравим, че ядем, за да забравим, че сме грозни, че никой не ни обръща внимание, ядем поради липса на любов, успех. Никой не може да ме убеди, че като отиде дебел човек на интервю, работодателят би избрал него, а не по-слабия, колкото и способности да има. Хората избират по това как изглеждаш.“
Петър непрекъснато среща предразсъдъци, докато е пълен. Първият предразсъдък е, че си мързелив, вторият е, че си лаком. Той с години не яде и не пие на обществени места, защото можеш да ядеш краставица и пак да ти кажат: „Този как се тъпче, за това е дебел“. „Самият аз разбирам колко е трудно човек да бъде толерантен, казва Петър, след като съм надарен с всички възможни съзнания колко ужасно е да си пълен, бил съм във всички състояния на дебелина, освен няколко патологични случая в света, едва ли е имало по-пълни хора от мен, в периода ми над 160 килограма.“
Най-голямото предизвикателство е човек да се бори със себе си. Петър непрекъснато опитва да отслабне. „Правил съм диетата на Демис Русос, на Шърли Маклейн, протеинова диета във вегетариански вариант, правил съм диета само със зеленчуци, диетата на Лидия Ковачева, пробвал съм методите на доктор Емилова, Златно чудо, хербалайф, яйчена диета, крайно гладуване. Пробвал съм и един метод на самовнушение, казват ти: „Ядете торта, тя е с вкус на картон, вече не ви се яде“ - не ми подейства. ‘94-та година на българския пазар излезе един медик доктор Жило, който се оказа шарлатанин, тогава взе 3 или 4 заплати на майка ми, за да й даде няколко вида мед по 20 грама, в едни малки кутийки. От тях се хапваше по една малка лъжица, потопена в топла вода, всяка сутрин, в продължение на 16 дни и нищо друго. На третия ден се яде една маслина, на четвъртия- се ядат две маслини. След този метод свалих 15 килограма, бях осми клас, но за два месеца качих двойно повече. Защото тялото е разумна машина и си отмъщава за глупостите, които правим с него.
Има една дама – американката Луис Хей, която казва, че когато човек се чувства необичан или страхлив, той започва да трупа около себе си килограми, за да се чувства защитен. И трябва да вкара в съзнанието си : „Аз съм защитен“. Аз пробвах този метод, на мен не ми подейства.
„Голямото отслабване“ започва в края на 2005-та година. Петър се записва за предаване на BBT „Оптимум фигура“ – телевизионен дебелариум. „Отидох на кастинга, естествено бях най-дебелия и ме избраха. На другия ден ни дадоха драстична диета - белтъчна диета, като аз замених месото с извара. Диетата беше следната – сутрин 50 грама овесени ядки с вода, на обяд 3 белтъка и един жълтък и 150 грама краставица, вечерта зелена салата и 150 грама извара. Водата е неограничена. Това се прави около месец с цел шоково тялото да се освободи от застоялата вода, от натрупаните соли. На втория месец обаче започнах да ям плодове, защото не можах да се откажа от тях.
Отидох и във фитнеса. Чувствах се ужасно. Нямах екип, не знаех какво да правя, повъртях малко колело. Но се намериха хора, които ми казаха – хайде ела и утре. В началото малко с недоверие ме гледаха треньорите, но ми помогнаха, учудващо за българския характер. Кой с кураж, кой с техника, кой със съвет, с книга – помощта беше голяма. В рамките на предаването – 3 месеца, бях свалил 40 килограма.
Тази диета няма как да няма резултат. Проблемът е в задържането и в постоянното следене – всяка калория е нещо, и за да си позволиш шоколад, после трябва да го изтичаш. Ако човек спортува, кожата му не се отпуска. Разбира се, ако си бил моите килограми, не съм съвсем стегнат, нямам необходимата твърдост, но се надявам с течение на времето да го постигна. Човек трябва да е инат и да знае, че нищо не може да го откаже.
Диетата ми продължи 8 месеца в строгия вариант. След това си позволявах вече повече количества. Свалих 72 килограма, свалих един човек от себе си.“
Разширеният стомах е нещо порочно. Проблемът с преяждането е следният – когато веднъж си преял, коремът ти се е разширил, той много трудно се свива и много лесно се разширява. Така си много дълго време гладен. И ако не станеш навреме от масата, вземеш си още малко, то стомахът се разширява все повече и все повече. Човек трябва да стане малко гладен от масата, ситостта е лош белег. Трябва да се яде бавно и да се дъвче бавно, безкрайно е трудно.
„Колкото повече се сваля, толкова по-трудно става, категоричен е Петър. Първите 20 килограма падат много бързо. Тази зима качих три килограма за три вечери и досега не мога да ги върна. И е по-голяма борбата, отколкото с първите 20.“
За обемния си период и начина, по който изглежда сега, Петър казва, че сякаш живее два различни живота. „Макар че съм си същия, вътрешната промяна е в подобряването на самочувствието и в подобряването на комуникацията с хората. Открих, че съм доста по-волеви, отколкото съм предполагал, открих, че мога да живея в различни рамки от досегашните. Промяната беше много голяма и дойде в много подходящ момент, но съжалявам, че не е дошла по-рано, защото аз цели 27 години бях дебел, даже огромен.
Когато отида на дискотека не се смущавам, танцувам, забавлявам се. Хората вече не ме приемат толкова ръбато, проявяват интерес към мен. Дълго време, след като отслабнах, ми беше странно, че хората ми казваха: „Ела при нас“, говорят си с мен, без аз да съм поискал.“
Петър сега яде всичко, дори и шоколад. Много обича топено сирене и кашкавал, въпреки че са калорични. Разделил се е обаче с белите храни. Яде само черен хляб, който е най-добре сам да си го правиш, но ако човек го мързи, може да си купува „Бонус“, въпреки консервантите. Не яде пържено, нито мазно.
В момента Петър е 91 килограма и не е доволен, защото през зимата е качил 3 „отгоре“. „Аз вече не съм доволен (смее се). Няма лошо да си маниак на тема спорт и красив облик. Не разбирам защо толкова се осъжда суетният човек. Суетата е дълбок рефлекс на чувствителните хора, разбира се и на глупавите (усмихва се). Това е начин да си докажем, че съществуваме. Въпросът е суетата да не е вулгарна. Няма нищо лошо обувките и дрехите ти да са чисти, да спазваш хигиена и да се поддържаш. Това е уважение към себе си.“
И,17.06.08
0 коментара:
Публикуване на коментар